Най-после Хатун остави наргилето настрани.
— Изминал си дълъг път, приятелю.
— Понякога, както знаеш твърде добре, най-старите форми на комуникация са най-сигурните.
— Напълно те разбирам. Самият аз имам чисто нов мобилен телефон, но го използвам само за разговори по най-общи теми.
— Не сме чували нищо от Евгений Фьодорович.
Веждите на Хатун се повдигнаха.
— Борн е оцелял в Одеса?
— Нямаме информация. Но мълчанието на Фьодорович е притеснително. Естествено, Фади не е доволен.
Хатун разпери ръце, които бяха изненадващо малки, пръстите му бяха деликатни като на момиче.
— Аз също. Искам да те уверя, че лично ще се свържа с Евгений Фьодорович.
Мута ибн Азиз кимна.
— Междувременно трябва да приемем, че той е бил разкрит.
Хатун помисли за момент.
— За този Борн казват, че бил като хамелеон. Ако все още е жив и дойде тук, как ще разбера?
— Фади го прониза от лявата страна. Тежко. Тялото му сигурно е съсипано. Ако дойде, сигурно ще стане скоро, може би дори още днес.
Несим Хатун почувства нервността на пратеника. Изпълнението на плана на Фади сигурно е съвсем скоро, предположи той.
Те се изправиха, минаха през частните помещения — потънали в тишина и зеленина като градината отвън.
— Ще остана тук до края на деня и през нощта. Ако дотогава Борн не се появи, значи въобще няма да дойде. А дори да дойде, ще бъде твърде късно.
Хатун кимна. Значи имаше право. Атаката на Фади срещу Съединените щати предстоеше.
Мута ибн Азиз посочи.
— Има параван в далечния край на градината. Аз ще чакам там. Ако Борн дойде, ще иска да те види. Ти ще се съгласиш, но в средата на разговора ви аз ще изпратя някои от синовете ти да те извика и двамата с теб ще поговорим.
— Така че Борн да може да ни подслуша. Разбирам.
Мута ибн Азиз направи крачка към него, гласът му затихна до тих шепот:
— Искам Борн да разбере кой съм. Искам да знае, че се връщам при Фади.
Несим Хатун кимна.
— Той ще те последва.
— Точно така.
Още от самото начало Джон Мюлер установи къде човекът на Лърнър, онзи Овъртън, е допуснал грешка. Докато следеше Ан Хелд, той веднага разкри кой я наблюдава. Да следиш някой е едно, да го държиш под наблюдение — съвсем друго. Лично той нямаше намерение да я наблюдава, а само да следи хората, които я пазеха от външно наблюдение. Затова спазваше дистанция. В началото разчиташе на собствените си очи, не на бинокъл, защото трябваше да огледа непосредственото обкръжение на Ан във възможно най-широк план. Бинокълът се съсредоточава само върху конкретни точки. Но пък се оказа полезен, щом веднъж разкри самоличността на мъжа, който я наблюдаваше.
Сега бяха трима и се сменяха през осем часа. Денонощният им режим не го изненада. Нескопосаното следене на Овъртън сигурно ги беше направило по-предпазливи и по-бдителни. Мюлер бе предвидил всичко това и имаше план как да се справи.
В продължение на двайсет и четири часа той наблюдаваше охранителите на Хелд. Отбеляза си техните навици, чудатости, предпочитания, методи на действие — всички те бяха почти неизменни. Този от нощната смяна имаше постоянна нужда от кафе, за да остане буден, докато другият, дето дежуреше рано сутринта, използваше често телефона си. Третият, който застъпваше късния следобед, пушеше като комин. Мюлер избра него, тъй като вродената му нервност го правеше най-уязвим.
Той знаеше, че ще има право само на един удар, така че смяташе да се възползва максимално от възможността, която знаеше, че рано или късно ще се появи. Броени часове по-рано беше откраднал служебен камион от задния двор на „Потомак Илектрик Къмпани“ на „Пенсилвания Авеню“. Сега караше този камион и наблюдаваше как Ан Хелд влиза в едно спряло такси пред централата на ЦРУ.
Когато таксито потегли, Мюлер изчака, търпелив като смъртта. Скоро след това чу шум от запален двигател. Бял форд седан се измъкна от мястото си от другата страна на улицата и мъжът от следобедната смяна зае позиция две коли зад таксито. Мюлер го последва в оживения трафик.
След няма и десет минути Хелд бе излязла от таксито и вървеше пеш. Мюлер познаваше добре този начин на действие. Тя отиваше на среща. Трафикът беше такъв, че опашката й не можеше да я последва с колата. Мюлер стигна до този извод преди другия, затова отби и паркира на Седемнайсета улица в забранена за паркиране зона, напълно спокоен, че никой няма да задава въпроси на шофьора на камион на компания за комунални услуги.