Той вдигна очи към Борн. Погледите им се срещнаха.
— Той ни предостави достоверно доказателство, че разговорите са истински, че предстои атака срещу един от трите големи американски града — Вашингтон, Ню Йорк, Лос Анджелис. И още по-лошо, атаката включва ядрена бомба.
Директорът взе един пакет от бюфета наблизо и го подаде на Борн. Вътре имаше малък, продълговат метален предмет.
— Знаете ли какво е това? — попита Лърнър предизвикателно.
— Това е управляем искров разрядник. Използва се в промишлеността за включване на свръхмощни машини. — Борн го огледа отвсякъде. — Използва се и за взривяване на ядрени оръжия.
— Точно така. Особено този. — Лицето на директора помръкна, когато връчваше на Борн папка, маркирана с „ПСД“ — „Предназначено само за директора“. Тя съдържаше подробни описания на това устройство. — Обикновено искровите разрядници използват газове: въздух, аргон, кислород, SF6 или комбинация от тях. Този използва твърдо вещество.
— Тоест проектиран е така, че да бъде използван един-единствен път.
— Правилно. Това изключва промишлено приложение.
Борн завъртя разрядника между пръстите си.
— Единствената възможна употреба тогава би била в ядрено устройство.
— Ядрено устройство в ръцете на терористи — добави Лърнър мрачно.
Директорът взе разрядника от Борн, почуквайки го със съсухрения си показалец.
— Мартин вървеше по следата на една нелегална доставка на тези устройства, която го заведе в планините на Североизточна Етиопия, където според него те са били предадени на терористична група.
— Крайно предназначение?
— Неизвестно — каза директорът.
Борн бе дълбоко обезпокоен, но предпочете да запази чувствата си за себе си.
— Добре. Нека чуя подробностите.
— В 17,32 ч. местно време, преди шест дни, Мартин и петчленен екип на „Скорпиън-1“ бяха прехвърлени с хеликоптер високо на северния склон на Рас Дежен. — Лърнър подаде лист тънка хартия. — Ето точните координати.
Директорът каза:
— Рас Дежен е най-високият връх в планинската верига Семиан. Били сте там. Нещо повече, говорите езика на местните хора.
Лърнър продължи:
— В 18,04 ч. загубихме радиоконтакт със „Скорпиън-1“. В 11,06 ч. източно време наредих „Скорпиън-2“ да бъде на тези координати. — Той взе листа хартия от Борн. — В 10,46 ч. източно време днес получихме съобщение от Кен Джефрис, командир на „Скорпиън-2“. Екипът е намерил изгорелите останки от хеликоптера на малко плато на точните координати.
— Това е последното съобщение, което получихме от „Скорпиън-2“ — каза директорът. — Оттогава нямаме нищо нито от Линдрос, нито от някой друг от групата.
— „Скорпиън-3“ е разположен в Джибути и е готов да потегли — каза Лърнър, отбягвайки недоволния поглед на Стария.
Но Борн, без да обръща внимание на Лърнър, вече премисляше наум възможностите, което му помогна да потисне тревогата за съдбата на приятеля си.
— Случило се е едно от двете неща — каза той твърдо. — Или Мартин е мъртъв, или е заловен и подложен на разпит. Ясно е, че нов екип не е вариант.
— В екипите „Скорпиън“ влизат едни от нашите най-добри и опитни полеви агенти, закалени в битки в Сомалия, Афганистан и Иран — посочи Лърнър — Вие ще имате нужда от огнева мощ, повярвайте ми.
— Огневата мощ на двата екипа „Скорпиън“ не е успяла да се справи със ситуацията на Рас Дежен. Отивам сам или въобще не тръгвам.
Той ясно заяви позицията си, но новият заместник-директор не искаше да се съгласи.
— Там, където вие виждате „гъвкавост“, Борн, организацията вижда безотговорност, неприемлива опасност за хората около вас.
— Слушайте, вие ми се обадихте. Вие ме помолихте за услуга.
— Добре, забрави за „Скорпиън-3“ — каза Стария. — Знам, че работиш сам.
Лърнър затвори папката.
— В замяна ще получите данни от разузнаването, транспорт и подкрепа, от която се нуждаете.
Директорът направи една стъпка към Борн.
— Знам, че няма да пропуснеш възможността да потърсиш приятеля си.
— Напълно сте прав — Борн тръгна спокойно към вратата. — Правете каквото искате с хората под ваше командване. Що се отнася до мен, аз тръгвам след Мартин без ваша помощ.
— Чакай. — Гласът на Стария отекна в огромния кабинет. В него се долавяше нотка, напомняща свиренето на влак през тъмен и пустинен пейзаж. Тъга и цинизъм, съчетани в отровна смес. — Чакай, копеле.