Мута ибн Азиз бе объркан.
— И все пак Фади е направил толкова много за нашата кауза.
— Това не може да се отрече — каза Борн. — Но ми се струва, че предвид кръвта, която, както знаем, не може нито да бъде пренебрегната, нито човек да се отрече от нея, Фади е като тигъра, изваден от джунглата, поставен в нова среда, опитомен с любов от едно приемно семейство. Просто е въпрос на време, преди тигърът да се върне към истинската си природа, да се обърне срещу тези, които са го осиновили, и да ги унищожи. — Той отново поклати глава, този път в съвършено достоверно съжаление. — Грешка е да се опитваме да променим природата на тигъра, братко. Не може да има съмнение в това.
Мута ибн Азиз обърна глава, за да се взре навъсено към морето, където образът на Бююк Ада израстваше като Атлантида или острова на един отдавна забравен халиф, застинал във времето. Той искаше да каже нещо, което да опровергае твърдението на другия, но някак не можа да намери сили в себе си да го стори. Двойно по-угнетително бе да чуе истината от устата на този човек, помисли си той.
Умът на Сорая бе замаян не само от сблъсъците при бягството й от линкълна, но и от предателството на Ан Хелд. Кръвта й се бе смръзнала. Боже Господи, какво й беше казвала тя и всички други през годините? Колко ли много тайни бяха издадени на „Дуджа“?
Тя караше превърнатия в катафалка понтиак и в главата й нямаше нито една рационална мисъл. Цветовете на деня изглеждаха свръхнаситени, вибрираха в странен пулс, който караше минаващите коли, улиците, сградите, дори облаците над главата й да изглеждат непознати, заплашителни, излъчващи злоба. Цялото й същество бе хванато в клопка от кошмара на ужасната истина.
Главата я болеше, натежала от мрачни мисли, тялото й трепереше в резултат от притока на адреналин.
Тя трябваше да се скрие, докато успее да се съвземе, да обмисли следващата си стъпка. Нуждаеше се от съюзник тук, във Вашингтон. Тя веднага си помисли за приятелката си Ким Лъвет, но почти веднага отхвърли идеята. От една страна, нейната ситуация бе твърде рискована, твърде опасна, за да въвлича Ким в нея. От друга, някои хора в ЦРУ, и по-специално Ан, знаеха за приятелството им.
Тя се нуждаеше от някого, за когото никой в ЦРУ не знаеше. Тя включи телефона си, набра номера на Дерон. Само да се е върнал от посещението при баща си във Флорида. Сърцето й подскочи, когато се включи гласовата му поща.
Къде си?, се запита тя, отчаяна. Тя се нуждаеше от пристан, където да се укрие от надигащата се буря. Тогава, точно преди да я обхване паниката, си спомни за Тайрон. Той бе само един тийнейджър, разбира се, но Дерон му имаше достатъчно вяра, за да го използва за своя охрана. Пък и нали точно Тайрон й каза, че е била проследена до дома на Дерон. Но дори и Тайрон да се съгласеше да й помогне, дори тя да поемеше риска да му се довери, как, по дяволите, да се свърже с него?
После си спомни, че той обичаше да виси на една строителна площадка. Къде беше това? Тя напрегна мозъка си.
Ей там, по „Флорида Авеню“ вдигат адски висока сграда, зверски туч: И ги дебна, все гледам да видя как става хавата, кое как що…?
За първи път тя наистина се огледа къде се намира. В североизточната част на Вашингтон — на точното място.
Бююк Ада бе най-големият от Принцовите острови, наречени така, защото в древни времена византийските императори изпращали принцовете, които ги разсърдели или обидили, на тази верига от острови по крайбрежието на Истанбул. За три години Бююк Ада беше станал дом на Лев Троцки, който бе написал там „История на руската революция“.
Заради своето мрачно минало островите бяха останали ненаселени в продължение на години — една от многото костници в кървавата история на Османската империя. Днес обаче Бююк Ада се бе превърнал в луксозно място за забавления за богатите, осеяно с цветя, алеи, сенчести дървета, вили в пищния бароков византийски стил.
Борн и Мута ибн Азиз напуснаха заедно ферибота. На пристанището те се прегърнаха, пожелавайки си взаимно Аллах да е милостив и да ги пази.
Борн изчака да види накъде ще поеме другият, след това отвори картата си на острова. Завъртайки леко глава, можеше да види мишената си с ъгълчето на окото си — в момента наемаше велосипед. Тъй като автомобилният трафик не бе позволен на острова, имаше три варианта за придвижване: велосипед, кон и файтон, както и пеша. Но островът бе достатъчно голям, за да не можеше да се обиколи целия пеша.