— Разкарай се оттук — каза мъжът с пистолета. — Кръгом марш й си върви по пътя.
— Да, сър — отвърна той покорно, като се стараеше да изглежда уплашен.
Когато понечи да се обърне, ръцете му се плъзнаха отстрани. Автоматичен нож се озова в дясната му ръка, острието му изскочи и с мълниеносна извивка на тялото той го заби до дръжката между ребрата на мъжа, както бе научен да действа при уличните битки за територии.
Мъжът изпусна пистолета, очите му се обърнаха и краката му се подкосиха. Другият мъж посегна към електро-шоковата палка, но трябваше да помисли и за мис А. Той я блъсна към смачкания понтиак, но в този миг юмрукът на Тайрон раздроби хрущяла на носа му. Бликна кръв, която го заслепи. Тайрон заби коляно в слабините му, след което хвана главата му с две ръце и я блъсна в страничното огледало на колата.
Когато мъжът се строполи на земята, Тайрон му нанесе коварен ритник отстрани и му счупи няколко ребра. Наведе се и взе ножа си. След това вдигна мис А. на рамо, отнесе я до спрелия линкълн и я положи внимателно на задната седалка. Когато седна зад волана, огледа внимателно строителната площадка. За щастие понтиакът закриваше гледката на работниците. Те не бяха видели нищо от инцидента.
Той се изплю през страничния прозорец, запали мотора и потегли, като внимаваше да не превиши скоростта. Сега най-малко имаше нужда някое ченге да го спре за нарушаване на правилника.
Докато пълзеше нагоре по хълма, Борн подмина редица дървени постройки, издигнати през XIX век от гръцки и арменски банкери. Сега вилите бяха собственост на милиардери от Истанбул, чийто бизнес, като този на техните османски предшественици, обхващаше целия свят.
Докато караше велосипеда по следите на Мута ибн Азиз, той си мислеше за брата на Фади, Карим, мъжа, който бе взел лицето на Мартин Линдрос, дясното му око, неговата самоличност. На пръв поглед той бе последният човек, който можеше да бъде пряко замесен в плана на „Дуджа“. В края на краищата той бе наследникът, човекът, поел ръководството на „Интегрейтид Въртикал Текнолоджис“, когато баща му бе парализиран от куршума на Борн. Той бе братът с легитимен бизнес, бизнесмен като тези, които бяха построили тези съвременни дворци.
И сега за първи път Борн осъзна дълбочината на манията на двамата братя да отмъстят за убийството на сестра им. Сара бе сияйната звезда на семейството, носителка на честта на Хамид ибн Ашеф ал Уахиб, която се простираше назад през вековете, отвъд безкрайните пространства на арабската пустиня, отвъд самото време. Това бе чест, запечатана в трихилядната история на Арабския полуостров, на Синай, на Палестина. Техните прадеди бяха дошли от пустинята, бяха се изправяли отново след всяко поражение, бяха заличили едно позорно отстъпление, за да си върнат Арабския полуостров от враговете си. Техният патриарх Мохамед ибн Абд ал Уахиб бе един от великите ислямски реформатори. В средата на XVII век той обединил силите си с Мохамед ибн Сауд, за да създаде нова политическа общност. Сто и петдесет години по-късно двете семейства завладели Рияд и така се родила Саудитска Арабия.
Колкото и трудно да е за един западен гражданин да го разбере, Сара ибн Ашеф олицетворяваше всичко това. Разбира се, братята й щяха да обърнат небето и земята, за да си отмъстят на нейния убиец. Имаха нужда от време, за да измислят план за пълното унищожение на Борн — първо умствено, а след това и физическо. Не би ги задоволило само да го открият и да пуснат куршум в тила му. Не, планът бе да го пречупят, а след това Фади да го убие с голи ръце. Всичко друго би било недостатъчно.
Борн знаеше, че новината за смъртта му ще докара двамата братя до лудост. В това лабилно нервно състояние те бяха по-склонни да допуснат грешка. Толкова по-добре за него.
Той трябваше да съобщи на Сорая кой е мъжът, който се представяше за Мартин Линдрос. Извади мобилния си телефон, набра кода на страната и на града, след това нейния номер. Погледна часовника си. Ако нямаше закъснение, самолетът й трябва да е кацнал във Вашингтон преди повече от час.
Тя не отговори и Борн започна да се тревожи. От съображения за сигурност не й остави друго съобщение. В края на краищата се предполагаше, че е мъртъв. Той се молеше да не е попаднала в ръцете на врага. Но ако беше станало най-лошото, трябваше да се защити от Карим, който без съмнение щеше да провери входящите и изходящите й разговори. Отбеляза си наум да се опита да се свърже с нея след около час, към седем часа, по-малко от час преди Мута ибн Азиз да напусне Бююк Ада за мястото, където бе Фади в момента.