Борн се обърна, без да бърза.
Директорът го гледаше с ожесточена враждебност.
— Как сте се сближили с Мартин, е проклета мистерия. — С ръце, стиснати зад гърба, той се приближи със стегната крачка към прозореца и се загледа навън към свежата морава и зад нея Мемориала на ветераните от Виетнам. Обърна се и втренчи остър поглед в Борн. — Твоята арогантност ме отвращава.
Борн срещна мълчаливо погледа му.
— Добре, действай самостоятелно — отсече директорът. Разтърсваше го едва потискан гняв. — Лърнър ще се увери, че имаш всичко, от което се нуждаеш. Но ти казвам, че за теб ще бъде много по-добре, ако се върнеш с Мартин.
Трета глава
Лърнър излезе с Борн от кабинета на директора и го поведе надолу по коридора към своя офис. Той седна зад бюрото си. Когато забеляза, че Борн е предпочел да остане прав, се облегна назад.
— Това, което ще ви кажа, не бива при никакви обстоятелства да излиза извън тази стая. Стария назначи Мартин за директор на агенция за секретни операции с кодово име „Тифон“, която да се занимава изключително с противодействие на мюсюлмански екстремистки терористични групи.
Борн си спомни, че Тифон бе име от гръцката митология: страховитият стоглав баща на смъртоносната Хидра.
— Ние вече имаме антитерористичен център.
— Центърът за борба с тероризма не знае нищо за „Тифон“ — каза Лърнър. — Всъщност дори и в ЦРУ за него знаят само онези, които е наложително.
— Значи „Тифон“ е двойно секретна организация за тайни операции.
Лърнър кимна.
— Знам какво си мислите: че не сме имали нищо такова от операция „Тредстоун“. Определени аспекти от дейността на „Тифон“ са, да кажем, извънредно спорни, особено що се отнася до някои влиятелни реакционери в правителството и Конгреса.
Той присви устни.
— Ще карам направо. Линдрос изгради „Тифон“ от самото начало. Първо, това не е отдел, а агенция в самата агенция. Линдрос настоя да бъде освободен от излишен правителствен контрол. Освен това агенцията по необходимост действа по целия свят. Той вече създаде екипи в Лондон, Париж, Истанбул, Саудитска Арабия и на три места на Африканския рог. Второ, намерението на Мартин бе да се инфилтрират в терористични групи, за да разрушат мрежите отвътре.
— Инфилтриране — каза Борн. Значи това имаше предвид Мартин, когато бе казал на Борн, че с изключение на директора, той е абсолютно сам в ЦРУ. — Това е Светият граал на антитероризма, но досега никоя антитерористична агенция не е успяла дори да се приближи до него.
— Тъй като за тях работят малко мюсюлмани и още по-малко арабисти. В цялото ФБР само тридесет и четирима от дванайсет хиляди владеят ограничено арабски и нито един от тях не работи в отделите, които се занимава с тероризма в границите ни. И има основание за това. Видни членове на правителството все още не са склонни да използват мюсюлмани и западни арабисти — просто им нямат доверие.
— Глупаво и недалновидно — каза Борн.
— Но тези хора ги има и Линдрос тихомълком ги вербуваше. — Лърнър се изправи. — Толкова за ориентация. Смятам следващата ви спирка да бъде самият „Тифон“.
Както подобава на свръхсекретна антитерористична агенция, „Тифон“ бе разположена в подземието на сградата на ЦРУ. То бе променено и преоборудвано от строителна фирма, работниците на която бяха преминали през интензивни проверки още преди да им бъде позволено да хвърлят поглед върху конфиденциалното споразумение, което щеше да им гарантира двадесетгодишна присъда във федерален затвор с максимална сигурност, ако бяха достатъчно глупави или алчни да се разприказват. Средствата, отпуснати за оборудването му, бяха отделени в анекс.
На път от кабинета на директора Борн се спря за малко във владенията на Ан Хелд. Въоръжен с имената на двамата служители, които бяха подслушали разговора, изпратен от Мартин Линдрос в другия край на света по следите на транспортираните разрядници, той взе личния асансьор, който се движеше между етажа на директора и приземието.
Когато асансьорът спря, в лявата половина на вратата се активира екран с течни кристали, електронно око, което сканира блестящия черен осмоъгълник, който Ан бе прикрепила към ревера на сакото му. Той съдържаше номер, видим само за скенера. Едва тогава стоманените врати се отвориха с плъзгане.
Мартин Линдрос бе превърнал приземието в огромно пространство, пълно с мобилни компютърни терминали, всеки от които със сноп кабели, извиващи се от тавана. Сноповете бяха на релси, така че можеха да се движат заедно с компютърните терминали и със служителите, докато те се местеха от една задача на друга. В далечния край имаше поредица от заседателни зали, отделени от основното пространство с редуващи се панели от матирано стъкло и стомана.