Борн изви глава и успя да види ножа на пода зад главата си. Беше от другата страна на металните халки. Сгъна краката си, сви тялото си на топка и се заклати напред-назад, набирайки инерция. Когато прецени, че има достатъчно сила, той се залюля и макар с вързани китки, се преметна във въздуха назад, мина над халките и се приземи на колене от другата страна на металните пръстени.
Протягайки крак, той захвана ножа с върха на обувката си, ритна го, така че дръжката изтрака в халката, за която бе вързана дясната му ръка, и успя да го хване. После намести въжето върху острието и започна да реже.
Това бе трудна и неудобна работа. Не можеше да упражни натиска, който би искал, така че напредваше ужасно бавно. От мястото, където бе коленичил, не можеше да види екрана на проследяващото устройство и нямаше представа къде е Мута ибн Азиз. Знаеше само, че той може да влезе всеки момент.
Най-сетне успя да пререже въжето. Бързо сряза и другото въже, с което бе вързана лявата му ръка, и се почувства свободен. Втурна се към проследяващото устройство и погледна към екрана. Точката на Мута ибн Азиз все още беше на разстояние от него. Борн претърколи пилота и свали дрехите му, които облече една след друга, макар че ризата му беше твърде малка, а панталоните твърде широки в кръста. След като се нагласи в дрехите на пилота, доколкото можа, той измъкна от чантата си различните неща, които бе купил от магазина за театрални принадлежности в Истанбул. Постави малко квадратно огледало на пода, за да вижда отражението на лицето си, и извади протезите от устата си. След това пристъпи към процеса по превръщането си в пилота.
Борн подреди и промени косата си, измени тена на лицето си, добави двойка протези, така че челюстта му да изглежда по-издължена. Нямаше цветни лещи, но в мрака на нощта дегизировката щеше да мине. За щастие можа да нахлупи кепето на пилота ниско над челото си.
Хвърли още един поглед към проследяващото устройство, след което прерови портфейла и документите на пилота. Името му бе Уолтър Б. Даруин. Американски емигрант с паспорти, които го идентифицираха като гражданин на три различни държави. За Борн това беше разбираемо. Той имаше военна татуировка на едното рамо и думите „Майната ти и на теб“ на другото. Какво правеше, превозвайки терористи по света, бе загадка. Не че имаше значение сега. Пилотската кариера на Уолтър Даруин бе приключила. Борн издърпа голото тяло в задната стая и го покри с прашна мушама.
Върна се обратно и взе от масата летателния план. Беше осем без двайсет. Без да изпуска от поглед точката на монитора, той прибра плана в чантата си, взе една от лампите и тръгна да търси мястото за приземяване.
Ан знаеше, че Сорая е твърде умна, за да се появи някъде около апартамента си. Преструвайки се на Ким Лъвет, приятелката на Сорая от Отдела за разследване на пожари, тя се обади на майката и на сестрата на Тим Хитнър. Те не бяха чували или виждали Сорая, след като им беше съобщила, че Тим е бил застрелян. Ако Сорая беше ходила там, може би ги е предупредила за жена на име Ан Хелд. Но сигурно щеше да поиска да разговаря с най-добрата си приятелка. Ан си помисли дали да не се обади лично на Ким Лъвет, когато й дойде по-добра идея. След като напусна офиса същата вечер, тя взе такси до лабораторията на Отдела за разследване на пожари на „Върмънт Авеню“ и 11 улица.
Намери лабораторията на Ким и влезе вътре.
— Аз съм Ан Хелд — каза тя. — Със Сорая сме колеги.
Ким остави работата си: две метални табли, пълни с пепел, овъглени парчета кости и полуизгорели дрехи. Тя се протегна като котка, свали латексовите ръкавици и енергично стисна ръката на Ан.
— Е — каза Ким, — какво ви води в това мрачно място?
— Всъщност Сорая.
Ким веднага застана нащрек.
— Случило ли се е нещо с нея?
— Това се опитвам да разбера. Мислех си дали не сте се чували?
Ким поклати глава.
— Но това едва ли е необичайно. — Тя се замисли. — Може би не означава нищо, но преди няколко дни един детектив от полицията се интересуваше от нея. Те се срещнаха тук, в лабораторията. Той искаше да дойде с нея за някакво разследване или нещо подобно, но Сорая отказа. Имах чувството обаче, че интересът към нея беше повече от професионален.
— Помните ли датата и името на детектива?
Ким й каза датата.
— Що се отнася до името, записах си го тук някъде. — Тя прерови няколкото купчини с документи върху масата. — А, ето го — каза, измъквайки откъснато парче хартия. — Детектив Уилям Овъртън.