Хвана се за дръжката на задната врата и се шмугна в таксито. Даде адреса си. Не искаше да се връща в централата на ЦРУ. Не можеше да се изправи нито пред Джамил, нито пред Стария и дали изобщо някога ще бъде в състояние да застане пред тях.
Изведнъж забеляза, че шофьорът се е обърнал назад и разглежда лицето й.
— Какво? — каза Ан войнствено.
Шофьорът се ухили.
— Много си готина.
Опитвайки се да запази спокойствие, тя извади сноп банкноти и ги размаха пред лицето му.
— Ще ме закараш ли или не?
Шофьорът облиза устни и включи на скорост.
Когато колата потегли, тя се наведе напред.
— Само да те уведомя — каза Ан, — че имам пистолет.
— И аз, сестро. — Прошареният таксиджия й хвърли похотлив поглед. — И аз също.
Директорът се срещна с Лутър Лавал в „Тисъл“ — модерен ресторант на 19 улица и „Кю Стрийт“. Той бе наредил на Ан да резервира маса в средата на залата, защото искаше, докато говорят с Лавал, да бъдат заобиколени от шумни посетители.
Шефът на военното разузнаване вече беше пристигнал, когато Стария се появи от гъстата зимна мъгла в шумната атмосфера на ресторанта. В морскосин костюм, блестящо бяла риза, червено-синя раирана вратовръзка със забодена емайлирана значка с американското знаме, Лавал изглеждаше не на място, заобиколен от млади мъже и жени от следващото поколение.
Лавал имаше тяло на боксьор и опъваше костюма както всички прекалено мускулести мъже. Той изглеждаше като Брус Банер в процеса на превръщането му в Хълк15. Леко усмихнат, той се откъсна от уискито си и се изправи, за да стисне небрежно протегнатата ръка на Стария.
Стария се настани на стола срещу него.
— Благодаря ти за бързата среща.
Лавал разпери огромните си ръце с тъпи пръсти.
— Какво става?
— Обан — каза Стария на сервитьора, който бе застанал до лакътя му. — Нека е двойно с едно кубче лед, но голямо.
Сервитьорът кимна леко и изчезна в тълпата.
— Големите ледени кубчета са най-добри за алкохола — каза директорът на събеседника си. — По-дълго време се топят.
Шефът на разузнаването не отговори, но погледна към Стария очаквателно. Когато уискито пристигна, двамата мъже вдигнаха чашите си и отпиха.
— Трафикът тази вечер е непоносим — каза директорът.
— Заради мъглата — отговори Лавал неопределено.
— Кога за последен път бяхме заедно като сега?
— Знаеш ли, не мога да си спомня.
И двамата сякаш говореха на младата двойка от съседната маса. Неутралните им нищо незначещи думи бяха като пионки, вече жертвани на бойното поле. Сервитьорът се върна с менютата. Те ги отвориха, избраха си и отново останаха сами.
Директорът извади една папка от тънкото си куфарче, остави я на масата неотворена и положи тежко дланите си върху нея.
— Предполагам, че си чул за оня камион на комуналната фирма, който излезе от контрол край „Коркоран“?
— Транспортно произшествие? — сви рамене Лавал. — Толкова много такива стават във Вашингтон ежечасно.
— Това е различно — каза Стария. — Камионът се е опитал да прегази един от моите хора.
Лавал отпи от уискито. Стария си помисли, че той пие като жена.
— Кого?
— Ан Хелд, моята асистентка. Мартин Линдрос е бил с нея. Той я е спасил.
Лавал се наведе и се изправи отново. В ръцете си държеше друга папка. Тя носеше печата на Пентагона на корицата. Той я отвори и без да каже дума, я обърна, подавайки я през масата.
Когато Стария започна да чете, Лавал каза:
— Някой в твоята централа изпраща и получава периодично съобщения.
Стария остана шокиран и по друга причина.
— Откога Пентагонът следи комуникациите на ЦРУ? По дяволите, това е сериозно нарушение на междуагенционния протокол.
— Аз го наредих с одобрението на президента. Решихме, че е необходимо. Когато министър Холидей разбра за къртицата в ЦРУ…
— От Матю Лърнър, неговото протеже — каза директорът гневно. — Холидей няма защо да се бърка в моите работи. А без мен президентът е осведомяван погрешно.
— Беше сторено заради доброто на агенцията.
Тъмни облаци на възмущение преминаха през лицето на директора.
— Да не намекваш, че аз вече не знам какво е добро за ЦРУ?
Лавал посочи с пръст.
— Виждаш там. Електронният сигнал се опитва да се намести на вълните на ЦРУ. Кодиран е. Не успяхме да го разбием. Освен това не знаем кой изпраща и приема съобщенията. Но от данните става ясно, че не може да е Хитнър, агентът, който ти идентифицира като къртица. Той вече бе мъртъв.
15
Известен американски комикс, в който учен генетик се превръща в зелено агресивно чудовище при инцидент в лабораторията му. — Бел.прев.