Айша я погледна, въртейки едната си плитка около слабичкия си показалец. Тайрон щеше да я смъмри отново, но Сорая го прекъсна, като каза:
— Имаш толкова красиво име. На колко години си, Айша?
— На шест — каза момичето много меко. — Какво означава името ти? Моето означава живот и благополучие.
Сорая се засмя.
— Знам, на арабски е. „Сорая“ е дума от фарси. Означава „принцеса“.
Очите на Айша се отвориха по-широко и тя направи няколко крачки навътре в стаята.
— Наистина ли си принцеса?
Сорая се опита да сдържи смеха си и каза с пресилена сериозност.
— Не съм истинска принцеса, не.
— Тя е нещо като принцеса. — Тайрон не обърна внимание на заинтригувания поглед на Сорая. — Само че не бива да се знае.
— Защо? — Детето вече беше съвсем запленено.
— Защото я преследват лоши хора — каза Тайрон.
Момиченцето погледна нагоре към него.
— Като онези, които застреля ли, тате?
В настъпилата тишина Сорая чу шума от улицата: гърленото ръмжене на мотоциклети, гърменето на хип-хопа, виковете и разгорещените разговори.
— Иди да си играеш с леля Либи — подкани я той внимателно.
Айша погледна още веднъж към Сорая и излезе от стаята.
Тайрон се обърна към Сорая, но преди да заговори, свали едната си обувка и я запокити силно и умело нанякъде. Сорая се обърна и видя огромен плъх да се гърчи в ъгъла. Тайрон избърса обувката си, уви плъха в стари вестници и го изнесе от стаята.
Когато се върна, каза:
— Що се отнася до майката на Айша, това е стара история. Беше убита при стрелба от минаващ автомобил. Беше с двама нейни братовчеди, които вбесили някакви гангстери от квартала, защото отмъкнали пари от някаква наркосделка. — Лицето му помръкна. — Не можех да оставя това така, чат ли си.
— Не — каза Сорая. — Не мога да си представя, че би могъл.
Бебето беше изпило бутилката и сладко спеше. То лежеше в ръцете на Сорая и дишаше дълбоко и равно.
Тайрон замълча, явно притеснен. Сорая вдигна глава.
— Какво има?
— Аз имам да ти казвам нещо важно, поне мисля, че е важно. — Той седна на края на леглото. — Това не е кратка история, но аз ще се опитам да ти я разкажа накратко.
Тайрон й разказа за автосервиза „Ем енд Ен Бодиуърк“, как той и Ди Джей Танк мислели да го използват за нов щаб на групата си. Каза й как видял въоръжените мъже през нощта и как той и Ди Джей Танк се промъкнали, след като мъжете си тръгнали, как открили „пластичен експлозив и някакви такива гадости“. Каза й как проследил двойката — мъжа и жената, които нарязали тялото на един мъж.
— Боже господи. — Сорая го прекъсна. — Можеш ли да опишеш мъжа и жената?
Той описа ужасяващо точна картина на фалшивия Линдрос и Ан Хелд. Колко малко познаваме хората — помисли си Сорая горчиво. — Колко лесно е да ни заблудят.
— Окей — каза тя най-накрая, — какво стана тогава?
— Те подпалиха сградата. Изгоря до основи.
Сорая се замисли.
— Значи дотогава експлозивите са били преместени.
— Вярно — кимна Тайрон. — Те са някъде другаде. Тези двамата гадняри, които разкарах от теб на 9-а и „Флорида“? Разпознах единия. Беше на пост онази нощ пред „Ем енд Ен Бодиуърк“.
Трийсет и втора глава
Към края на въздушната битка Мута ибн Азиз бе започнал да се размърдва. Сега Борн осъзна, че арабинът се е изправил на крака. Не можеше да изостави управлението на самолета, за да се заеме с терориста, така че трябваше да намери друг начин да го неутрализира.
Совринът скоро щеше да излезе от дефилето. Когато Мута ибн Азиз опря в дясното му ухо дулото на пистолет, Борн насочи машината към планинския връх в близост.
— Какво правиш? — извика Мута.
— Свали пистолета — каза Борн, без да изпуска от поглед върха, издигащ се пред тях.
Мута гледаше през прозореца като хипнотизиран.
— Измъкни ни оттук.
Борн продължи да държи носа на самолета насочен право към върха.
— Ще ни убиеш и двамата. — Мута облиза нервно устните си. Внезапно махна пистолета от главата на Борн. — Добре, добре! Само…
Бяха опасно близо до планината.
— Хвърли пистолета в другия край на кабината.
— Твърде късно е — извика Мута ибн Азиз. — Няма да успеем.
Борн се беше вкопчил здраво в лоста. С вик на отвращение Мута хвърли пистолета си на пода.