Борн дръпна лоста назад. Совринът се издигна със свистене. Планината се приближаваше към тях с ужасяваща скорост. Беше близко, съвсем близко. В последния момент Борн видя пролуката от дясната страна, сякаш Божията ръка се беше протегнала и бе отчупила половината от планинския връх. Той направи вираж в точно определен момент. Още съвсем малко и минаващият покрай тях зъбер щеше да прекърши върха на дясното крило. Заобиколиха върха и продължиха да се издигат плавно, докато се измъкнаха от дефилето.
Мута, на четири крака, се втурна към пистолета. Борн го очакваше. Вече беше включил автопилота. Разкопча си предпазния колан и скочи на гърба на терориста, като му нанесе силен удар в бъбреците. Мута изохка и се срина на пода на пилотската кабина.
Борн грабна пистолета и върза терориста с парче кабел, което откри в шкафчето с инструменти. Блъсна го в единия край на кабината, върна се на пилотското място, изключи автопилота и промени курса малко по на юг. Намираха се насред Афганистан, в посока Миран Шах, който се падаше точно отвъд източната граница, в Пакистан — мястото беше оградено на картата на пилота, която Борн бе разгледал.
Мута избълва дълга поредица от бедуински проклятия.
— Борн, бил съм прав. Ти си измислил историята за собствената ти смърт.
— Дай да започнем да наричаме всички с истинските им имена — ухили се той. — Примерно Абу Гази Надир ал Джамух ибн Хамид ибн Ашеф ал Уахиб. Но Фади е толкова по-кратко и по-подходящо.
— Откъде би могъл да знаеш…?
— Знам също и че брат му Карим е заел мястото на Мартин Линдрос.
Шокът изплува в тъмните очи на Мута.
— И за сестра им, Сара ибн Ашеф. — С мрачно удовлетворение Борн наблюдаваше изражението на пратеника. — Да, и това знам.
Лицето на Мута бе пребледняло.
— Тя ти е казала името си?
Изведнъж Борн разбра.
— Ти си бил онази нощ в Одеса, когато имахме уговорена среща с нашия информатор. Аз застрелях Сара ибн Ашеф, докато тя тичаше през площада. Едва успяхме да се измъкнем от капана.
— Ти я взе. Ти отнесе Сара със себе си.
— Беше все още жива.
— Каза ли ти нещо?
Тъй като Мута изстреля въпроса си припряно, Борн разбра, че арабинът отчаяно желае да научи какво е станало. Защо? Явно Борн не знаеше всичко. Какво пропускаше?
Не разполагаше с много повече информация от това, за което вече бе станало дума, но беше жизненоважно да накара противника си да продължи да вярва, че знае повече. Той реши, че е най-добре да не казва нищо.
Мълчанието му оказа своето въздействие върху Мута.
— Споменала е моето име, нали?
Борн запази неутрален тон.
— Защо мислиш така?
— Каза го, нали? — Сега арабинът бе като обезумял, правеше отчаяни опити да се освободи. — Какво друго ти каза?
— Не си спомням.
— Трябва да си спомниш.
Борн държеше Мута ибн Азиз в ръцете си. Сега оставаше само да изтегли въдицата.
— Преди време бях при един лекар. Човекът ми каза, че описанията на нещата, които съм забравил, дори фрагменти от тях, биха могли да отключат тези спомени.
Приближаваха границата. Той постепенно започна да снижава самолета, доближавайки стръмните хребети на планинската верига, която толкова успешно скриваше голяма част от най-опасните терористични групировки в света.
Мута гледаше към него недоверчиво.
— Нека си изясним нещата. Ти искаш да ти помогна. — Той се засмя мрачно. — Няма да стане.
— Добре. — Борн насочи цялото си внимание към релефа, който започна да се разкрива в детайли пред погледа му. — Ти ме попита. Всъщност за мен няма значение.
Лицето на Мута се изкриви в гримаса, после в следваща. Той бе под ужасен натиск, Борн се чудеше какъв. Външно не даваше признаци, че се интересува, но почувства, че трябва да вдигне залога, затова каза:
— Шест минути до приземяването, може би по-малко. Така че по-добре да се закрепиш някъде възможно най-добре. — Хвърли поглед към Мута ибн Азиз и се засмя. — О, да, всъщност вече си завързан.
— Не беше нещастен случай — каза тогава Мута.
— За съжаление — рече Карим — Лавал е бил прав.
Директорът трепна. Очевидно не искаше да чува повече лоши новини.
— „Тифон“ често се прикача към излъчванията на ЦРУ.
— Това е вярно, сър. Но след известна изтощителна черна работа аз открих три съобщения, излъчени успоредно с нашите комуникации, които не мога да обясня.