Спускаше се малко остро. Намали скоростта на соврина, видя пистата отпред. За разлика от предната, от която бе излетял, тази беше от макадам. Все още не се виждаха никакви признаци на живот, камо ли модерен лабораторен комплекс. Дали не беше сбъркал мястото? Дали това не бе поредният номер на Фади? Беше ли капан?
Нямаше за кога да се тревожи. Колесниците и подкрилките бяха спуснати. Намали още скоростта.
— Захождаш твърде ниско — каза Мута ибн Азиз с внезапна тревога. — Ще се удариш в пистата твърде рано. Издигни се! За Бога, издигни се!
Борн прелетя над първата осмина от пистата, като продължаваше да се спуска, докато колесникът не удари настилката. Вече бяха на земята, движеха се по пистата. Той изгаси моторите и в следващия миг мярна бързо движещи се сенки от дясната си страна.
Той имаше време само да осъзнае, че Мута ибн Азиз явно се бе обадил по телефона на хората в Миран Шах и им бе разкрил самоличността му. Последва мощен взрив. Самолетът потрепери с подкосени предни колесници и се срина върху пистата.
Летящите отломки унищожиха почти цялата пилотска кабина. Циферблатите бяха разбити, лостовете — счупени. Жици висяха от дупки в покрива. Мута ибн Азиз, който се бе оказал близо до мястото на взрива, лежеше, затрупан под голямо парче от обшивката. Борн се отърва с множество малки прорезни рани и натъртвания и леко мозъчно сътресение.
Инстинктивно се стегна, за да избистри погледа си, и се протегна да разкопчае колана си. Успя да се добере до Мута ибн Азиз, под краката му хрущяха натрошени стъкла. Изпаренията от нагорещената пластмаса и желязо го задушаваха.
Арабинът все още дишаше и Борн издърпа настрани овъглените и обгорени парчета, които го бяха затрупали. Щом коленичи, видя от корема на нещастника да стърчи парче метал, остро като меч.
Той погледна надолу към мъжа, след това го удари силно по лицето. Очите на Мута потрепнаха, отваряйки се, фокусирайки се с мъка.
— Казах ти истината — едва пророни той. От устата му блъвна кръв и се стече надолу по брадичката. В ямката на гърлото му се събра гъста тъмночервена локвичка.
— Ти умираш — каза Борн. — Кажи ми какво се случи със Сара ибн Ашеф.
Усмивка плъзна бавно по лицето на Мута.
— Значи наистина те интересува.
Дъхът му, който излизаше на тласъци от пробитите му дробове, свистеше като писък на праисторически звяр.
— Значи, в крайна сметка, истината е важна за теб.
— Кажи ми! — изкрещя Борн.
Той сграбчи Мута ибн Азиз, разтърси го в опит да изтръгне отговора от него. Но в този момент през дупката в корпуса нахлуха група терористи от „Дуджа“. Те изтръгнаха Борн от пратеника на Фади, който се разделяше с живота си.
Възцари се хаос — блъскаха се тела, крещяха се арабски думи, бързи заповеди и още по-бързи отговори. Повлякоха Борн, който бе на ръба да изпадне в несвяст, по окървавения под и го захвърлиха навън, в безплодната пустош на Миран Шах.
Четвърта част
Трийсет и трета глава
Сорая Мур стоеше в единия край на Седма улица в компанията на добре въоръжения Тайрон. Тя позвъни в централата на ЦРУ — от уличен телефон, не от мобилния си.
Когато Питър Маркс чу гласа й, зашепна:
— Боже Господи, какво, по дяволите, си направила?
— Не съм направила нищо, Питър.
— Тогава защо е издадена заповед до всички отдели да съобщават незабавно и директно на Линдрос, ако се появиш, ако се обадиш или въобще установиш някакъв контакт?
— Защото Линдрос не е Линдрос.
— Той е измамник, нали?
Сърцето на Сорая подскочи.
— Явно си разбрал.
— Знам само, че Линдрос свика среща, каза ни, че си се побъркала, че съвсем си откачила. Заради смъртта на Борн, нали? Както и да е, теорията му беше, че отправяш налудничави обвинения срещу него.
О, Господи, помисли си Сорая, той е настроил всички в ЦРУ срещу мен.
Тя чу неприкритото подозрение в гласа на Питър, но продължи решително: