От откъслечните подслушани разговори, както и от собствените си наблюдения, Линдрос беше стигнал до извода, че съоръжението на „Дуджа“ е на две нива. На горното бяха разположени жилищни помещения, кухни, комуникационни съоръжения и прочие. Лазаретът също бе на този етаж. Но операционните зали, където доктор Андърски бе взел дясното око на Линдрос, където бе променил лицето на Карим, бяха под тях, заедно с лабораториите: едно просторно помещение с центрофуги за обогатяване на уран, залата с двойно подсилени стени, където се извършваше синтезът, и т.н.
— Те знаят, че сме изчезнали — каза Катя. — Какво ще правим?
— План Б — отговори Линдрос. — Трябва да стигнем до комуникационната зала.
— Но тя е още по-далеч от входа. Никога няма да се измъкнем.
Те свиха зад един ъгъл и пред тях се ширна дълъг коридор, който вървеше надолу по оста на съоръжението. Всичко тук — стаите, коридорите, стълбищата, асансьорите — бе гигантско. Без значение къде се намира, човек се чувстваше незначителен. Имаше нещо ужасяващо в едно такова съоръжение, сякаш не бе направено за хора, а за армия от машини. Човешкото тук не означаваше нищо.
— Трябва да помислим първо за оцеляването си, след това за бягство — каза Линдрос. — Това означава да уведомя моите хора къде съм.
Макар да бе нервен, той забави крачка. Не му харесваше този дълъг, широк коридор, проснат пред него. Ако ги хванеха тук, нямаше да има къде да се скрият или да избягат.
Сякаш надушили най-големия му страх, двама мъже се появиха в далечния край на коридора. Видели плячката си, те извадиха оръжия. Един от тях тръгна по коридора, докато другият остана на място, като ги взе на мушка с полуавтоматичната си пушка.
— Трябва да намеря начин да предупредя всички в централата на ЦРУ — каза Сорая.
— Нали чу — мислят те за чалната — скастри я Тайрон. — Колкото и да се напъваш, никой няма да ги удари рамо.
— Но мога поне да опитам, нали така?
— Което си е право, право си е — кимна Тайрон.
Бяха се забили, както би казал Тайрон, в едно магазинче за тютюневи изделия, където стар салвадорец с прошарена коса свиваше на ръка евтин кубински тютюн собствено производство и го продаваше скъпо, под формата на първокласни „маркови“ пури, на разни ентусиасти по интернет. Тайрон беше собственикът на мястото, така че при него отиваше лъвският пай от печалбите. Иначе си беше най-обикновена мизерна дупка на Девета улица, но поне бизнесът беше законен.
Във всеки случай днес зацапаните му прозорци им осигуряваха що–годе добра видимост към линкълна, който Тайрон сви от двамата араби, след като им пръсна черепите на строежа. Беше го паркирал точно срещу магазина, където колата сега стоеше в очакване — като самите тях.
Те бяха стигнали заедно до идеята. Сорая вече не можеше просто да мине през вратите на централата на ЦРУ, не можеше дори да се обади, без опасност разговорът да бъде проследен, тя се нуждаеше от друг начин да установи контакт.
— Познавам колите, момиче — каза й Тайрон. — Това тук е истински звяр, специално разкрасяван. Скапаняците вече са загрели, че ония двамата отворковци са дали фира. Да не мислиш, че ще го зарежат просто така? Няма такъв филм. Ще дойдат да си го потърсят, а покрай него — и теб. Няма да те оставят току-така. Помни ми думата, че ще цъфнат ей тука в махалата, щото знаят, че за последно са те засекли точно тук.
Планът беше рискован, но при сегашната ситуация вършеше работа. Освен това самата Сорая не можеше да измисли нищо по-добро.
— Фади е взел затворници — каза Файед ас-Сауд.
— Може би познавам единия — приятелят ми Мартин Линдрос.
— Ах, да — кимна шефът на силите за сигурност. — Човекът, за когото се представя братът на Фади. Значи може би все още е жив. А другият?
— Нямам представа — каза Борн.
— Във всеки случай, трябва да побързаме, ако искаме да имаме шанс да ги спасим. — Той се намръщи. — Но все още нямаме представа как да проникнем вътре.
— Тези коли на сателитните снимки… Все някъде трябва да са отишли. Някъде в радиус от хиляда метра от мястото, където сме сега. — Борн посочи към екрана. — Можеш ли да разпечаташ това?
— Разбира се. — Файед ас-Сауд кимна, набра нещо на клавиатурата. Принтерът замърка тихо и след малко изплю лист хартия.