— Не стреляй! — каза той на арабски. — Не стреляй! — Той се обърна към Катя: — Върви пред мен. Прави точно каквото ти кажа. И за Бога, каквото и да стане, дръж си ръцете вдигнати.
Те тръгнаха към мъжа, който стоеше полуприведен. Без да го изпуска от поглед, Линдрос същевременно наблюдаваше прикрилия се мъж надолу по коридора. В момента той бе истинският им проблем.
— Спри! — каза терористът, когато бяха на няколко крачки от него. — Обърнете се!
Катя се подчини. Докато тя се обръщаше, Линдрос измъкна бутилка спирт, която бе взел от лазарета, отвори капачката и лисна съдържанието й в лицето на терориста.
— Залегни! — изкрещя той.
Линдрос прескочи Катя, щом тя се хвърли на пода. Втурвайки се към отскочилия назад терорист, той сграбчи полуавтоматичната пушка, натисна спусъка и изпълни коридора с куршуми. Няколко от тях улучиха прикрилия се мъж в ръката и в крака и го отхвърлиха назад към стената. Той отвърна на огъня, но стреляше напосоки. С кратък, точен откос Линдрос го свали.
— Хайде!
Той заби приклада на полуавтоматичното оръжие в скулата на терориста, който все още драскаше със свити пръсти по лицето си, след това претърси грубо дрехите му за други оръжия. Откри пистолет и нож с голямо острие. С Катя зад себе си, той се втурна по коридора, грабна полуавтоматичната пушка на другия терорист, подаде я на Катя.
Запътиха се към комуникационната зала, която според нея се намираше отляво в дъното на коридора.
В стаята имаше двама мъже, които се занимаваха с оборудването. Линдрос пристъпи зад десния, постави ръката си под брадичката му и когато тялото му се изопна от изненадата, рязко дръпна главата му нагоре и назад и му преряза гърлото. Когато другият мъж се обърна и се надигна от стола си, Линдрос хвърли ножа към гърдите му. Онзи изгъргори и клюмна назад — дробовете му вече се пълнеха с кръв. Щом се плъзна безжизнен на пода, Линдрос седна на мястото му и влезе в комуникационната система.
— Какво стоиш там и хленчиш! — извика той на Катя. — Пази вратата. Стреляй по всичко, което се движи — стреляш, докато не спре!
Слушалките на Файед ас-Сауд изпращяха. Вдигна ръка, за да ги притисне още по-силно към ухото си. След секунда кимна.
— Разбирам. — Обърна се към Борн: — Трябва да се върнем в командния център. Веднага.
Тримата мъже изминаха няколкостотинте метра до автомобила за броени минути. Вътре завариха свързочника да жестикулира разпалено. Когато ги видя, смъкна едната слушалка и остави другата, за да може да чува едновременно и тях, и това, което идваше по канала.
— Получаваме сигнал от съоръжението — каза той бързо на арабски. — Мъжът казва, че името му е Мартин Линдрос. Твърди, че…
Борн се наведе и изтръгна слушалките от главата му, веднага си ги сложи.
— Мартин? — каза той в микрофона. — Мартин, тук е Борн.
— Джейсън… жив…?
— Да, определено.
— Фади мисли… мъртъв.
— Аз го накарах да мисли така.
— … си?
— Точно тук, над теб.
… на Бога. Аз съм тук с една жена на име Катя.
Катя Вейнтроп?
Отсреща се чу кратко пращене, което можеше да мине за смях. Фади, който следеше разговора чрез спомагателната комуникационна система, даде знак на Абуд ибн Азиз, но не престана да слуша, сърцето му биеше учестено. Борн е жив! Жив е и е тук! О, сладко отмъщение. Какво по-хубаво от това?
Трябва да знам.
Мартин, как… ситуацията?
… неприятели убити. Ние сме добре въоръжени. Дотук добре.
Абуд ибн Азиз, както видя Фади, вече нареждаше на хората си да проникнат в комуникационната зала.
Мартин, слушай… идваме за теб.
Трябва да намерим веднага по-безопасно място.
… бре, но… дръж, докато вляза.
Дадено.
Мартин, централата не е… без теб. Мади продължава да пита… не си я забравил, нали?
Мади? Как да я забравя!
Добре. Дръж се. Край.
Фади докосна безжичния комуникатор в дясното си ухо, който го свързваше с водачите на отделните отряди.
— Сега знаем каква е съдбата на соврина — каза той на Абу бин Азиз. — Присъствието на Борн обяснява съобщението, което получих от нашите хора в Рияд. Два изтребителя били вдигнати над Северен Иран, след като самолет, отговарящ на сигнатурата на соврина, не е дал кода за прелитане. Оттогава няма следа от двата изтребителя.