Фади излезе в коридора.
— Всичко това означава, че Борн някак си е поел контрола на полета. Трябва да приемем, че е убил Мута ибн Азиз и пилота.
Той прегърна спътника си.
— Смелост, приятелю. Брат ти е загинал като мъченик — така както всички ние бихме искали да умрем. Той е герой.
Абуд ибн Азиз кимна спокойно.
— Ще ми липсва. — Той целуна Фади по двете бузи. — Планът за извънредни ситуации бе задействан. Когато самолетът не се идентифицира, самият аз натоварих ядреното устройство на хеликоптера. Вторият самолет чака в Мазари-Шариф. Уведомих брат ти. Сега, когато не можеш да излетиш директно от тук, е наложително да тръгнеш незабавно. Крайният срок е точно след 12 часа, когато Карим ал Джамил ще взриви зарядите с С4.
— Така е, наистина. Но аз не мога да пренебрегна факта, че Борн е жив. И че е тук.
— Тръгвай. Аз ще се погрижа за Борн. Ти имаш много по-важни задачи.
Сляп гняв закипя в цялото същество на Фади.
— Нима си въобразяваш, че ще позволя хладнокръвното убийство на сестра ми да остане неотмъстено? Борн трябва да умре от моите ръце — от моите, разбираш ли?
— Да, естествено.
Нещо в главата на Абуд ибн Азиз започна да жужи. Усещането, че най-лошите му страхове са се потвърдили: при Фади имаше разминаване между мисията на „Дуджа“ и личното отмъщение. От известно време мисълта, че самият той е в основата на този изкривен ход на събитията, не му даваше покой. Обвиняваше брат си, чийто глас все още чуваше — предупреждаваше го за лъжата, която бе изградил около смъртта на Сара ибн Ашеф.
Не изпитваше вътрешни противоречия. Важното сега беше да накара Фади да се съсредоточи върху финалната фаза — ядрената карта, която „Дуджа“ и само „Дуджа“ от всички терористични организации бе в състояние да изиграе. Времето, енергията, парите и връзките, които бяха изразходвали за този единствен резултат, бяха неизмерими. Беше недопустимо той да бъде застрашен от маниакалната нужда на Фади от лично отмъщение.
Внезапна градушка от полуавтоматична стрелба, изсипала се от вътрешността на съоръжението, ги накара да спрат рязко.
— Линдрос — Фади слушаше пукането в слушалката си, поставена в ухото му. — Още шестима мъже са мъртви. — Той стисна зъби от гняв. — Погрижи се за него и за жената на Вейнтроп.
Но вместо да се насочи назад, Абуд ибн Азиз се втурна към входната рампа. Ако не можеше да убеди Фади да се откаже от своята лудост, трябваше да отстрани причината за лудостта му. Трябваше да намери Джейсън Борн и да го убие.
— Ето ги — каза Тайрон.
Двамата със Сорая проследиха белия шевролет, който минаваше покрай линкълна за втори път. В другия край на пресечката той спря и паркира успоредно. От колата излязоха двама мъже. На Тайрон много му заприличаха по физиономия и телосложение на арабите, които беше очистил. Тези обаче бяха по-млади. И двамата носеха готини американски дрешки.
Единият остана по-назад, стиснал клечка за зъби между устните си, докато другият се приближи спокойно към линкълна. Извади тънко, плоско парче метал от джоба си и като застана плътно до автомобила, го вкара между прозореца на шофьора и външната метална част. Плъзна пластинката два-три пъти и вратата се отключи. С плавно движение той я отвори, вмъкна се зад волана.
— Добре — каза Тайрон. — Почваме купона.
— Някой идва — каза Катя.
Линдрос изтича, хвана я за ръката и двамата излетяха от комуникационната зала. Зад тях проехтяха изстрели.
— Продължавай — подтикна я той. — Чакай ме зад ъгъла.
— Какво правиш? Защо спираш?
— Джейсън ми даде кодиран сигнал. Това означава две неща. Първо: че е сигурен, че нашият разговор е бил подслушан. Второ: че има наум конкретен план. Трябва да му дам шанс да влезе тук. Най-важното сега е да отвлечем вниманието на врага.
Катя кимна, ококорена от страх. Когато тя се скри зад ъгъла, Линдрос се обърна и в този момент видя да се появява първият терорист. Той потисна желанието си да стреля, вместо това изчака, спокоен като камък. Когато цялата група навлезе в коридора, той откри огън, после, преди да са се окопитили, се обърна и се втурна след Катя. Щом го видя, на лицето й се разля очевидно облекчение.
— Ами сега накъде? — попита тя, докато тичаха към грубо бетонно стълбище.