— Далеч от местата, които те претърсват.
Вече бяха на долното ниво, където бяха разположени всички лаборатории и операционни зали. Всяка лаборатория, както установи той, бе с двойно подсилени стени. Операционните зали и ядрените лаборатории бяха разделени от две дебели врати.
— Трябва да намерим къде да се скрием.
Тъй като беше укрит добре, люкът нямаше нужда от ключалка.
Борн застана на ръба. Разбира се, Файед ас-Сауд не беше съгласен, но в края на краищата прие аргументите на Борн. Честно казано, Борн не му остави избор. Една мащабна открита атака с хората на Файед ас-Сауд би била равносилна на самоубийство. Но при плана на Борн… е, все пак имаше някакъв шанс.
Люкът представляваше напълно гладка повърхност. Нямаше дръжки или други видими начини да бъде отворен. Но за колите, които влизаха и излизаха, би трябвало да има някакво електронно устройство, което би могло да се задейства дистанционно от самите коли. Това означава, че сигурно имаше приемник, разположен върху или близо до люка.
Отне му съвсем кратко време, за да открие кутията, в която бе разположен приемникът.
Махна капака й и проследи веригите, откри тази, която му трябваше. Беше използван хидравличен механизъм. Люкът се плъзна нагоре гладко и тихо и под него се отвори изцапана с масло бетонна рампа — именно оттук, той бе сигурен, бяха изчезнали колите, засечени от сателита. Той измъкна полуавтоматичния си пистолет от кобура под мишницата си, държеше го готов, когато започна да се спуска.
Дневната светлина скоро намаля и вътре се възцари сумрак. Ако бе вярно предположението му, че Фади е подслушал разговора му с Мартин, значи някъде тук го очакваше клопка.
Тогава той чу стрелба и знаеше, че Линдрос е успял да отклони вниманието на похитителите си. Борн се хвърли върху бетона, изтъркаля се надолу до края на рампата.
Спря се в една стена и насочи полуавтоматичния си пистолет, докато проучваше слабо осветения коридор, който се простираше пред него. Не видя никого, съвсем никакво движение. Това не го изненада особено, но го подтикна да бъде още по-съсредоточен и нащрек.
Тръгна напред, прилепен до стената. В ниши над главата му мъждукаха слаби крушки, които осигуряваха достатъчно светлина, за да огледа пътя си.
Вдясно коридорът се разклони към входа на подземен гараж. Успя да различи смътно силуетите на множество джипове, подредени в спретнати редици, по военен маниер. Точно отпред имаше малко по-тесен коридор, който, изглежда, водеше към центъра на съоръжението.
Докато продължаваше да се придвижва напред, той зърна нещо с крайчеца на окото си. Слаба искрица, като че проблясване на метал от оръжие. Свърна по десния коридор и се скри между автомобилите.
В същия миг се посипа дъжд от куршуми и парченца от бетонния под се забиха в бузата му. Стреляше се откъм паркинга. Ослепиха го фарове, така че не можа да помръдне. Същевременно двигател избоботи мощно, изсвистяха гуми и един от джиповете се насочи с грохот към него.
Трийсет и пета глава
Борн се втурна право срещу идващата кола, отскочи и се приземи на капака й. Благодарение на инерцията на колата, съчетана със собствената му сила, успя да извие надолу рамото си, така че цялото му тяло се стовари върху предното стъкло.
Стъклото се разби от удара и Борн разчисти с лакът оставащите парчета. Вмъкна се през пролуката и се озова на седалката до шофьора, който толкова приличаше на Мута ибн Азиз, че можеше да е само брат му Абуд.
Абуд ибн Азиз държеше оръжието си готово за стрелба, но Борн се хвърли върху кормилото и го завъртя рязко надясно, при което самият той политна и се блъсна в терориста. Пистолетът произведе оглушителен изстрел, но куршумът отиде накриво и се заби отстрани на вратата. Абуд ибн Азиз стреля още два пъти, преди колата да се блъсне в бетонната стена.
Борн, който се подготви за удара, като се отпусна максимално, полетя напред, след това се стовари назад върху седалката. До него Абуд ибн Азиз се блъсна във волана и си разби челото, от което шурна кръв.
Борн измъкна пистолета от отпуснатите му пръсти и го зашлеви по бузата. Знаеше, че времето му е малко, но беше решен да разбули докрай мистерията около смъртта на Сара ибн Ашеф.
— Какво стана онази нощ в Одеса, Абуд?
Той умишлено не каза цялото му име — ясен знак за презрително отношение.
Главата на Абуд ибн Азиз се отпусна на облегалката. Кръвта се стичаше от няколко места.
— Какво имаш предвид?