Видя касапницата в момента, в който сви зад ъгъла към комуникационната зала. Разгневен, пристъпваше между телата като нервен арабски жребец. Провери всяко тяло, както и самата зала. Общо осем мъже, всичките мъртви. Линдрос сигурно бе взел още оръжия.
Като изруга тихо, Фади понечи да тръгне към входната рампа, когато слушалката в ухото му изпращя.
— Засякохме бегълците — докладва един от хората му.
Фади се стегна.
— Къде?
— На долното ниво — каза мъжът. — Запътили са се към лабораториите за обогатяване на уран.
Ядрената бомба, помисли си Фади.
— Да ги обградим ли?
— Дръжте ги под око, но при никакви обстоятелства не влизайте в битка с тях, ясно ли е?
— Да, сър.
Този разговор бе прогонил всички мисли за отмъщение. Ако Линдрос откриеше ядрената бомба и хеликоптера, той щеше да държи всички карти в ръцете си. След цялото това време, всички жертви, цялата безкрайна работа и кръвопролития Фади щеше да остане с празни ръце.
Той се втурна надолу по коридора, зави наляво, след това още веднъж наляво. Отворената врата на един товарен асансьор зееше пред него. Скочи вътре, натисна най-долния бутон на панела. Вратите се затвориха и той започна да се спуска.
В определен момент, докато се придвижваха през лабиринта от лаборатории на долното ниво, Линдрос осъзна, че ги наблюдават. Това го разтревожи, разбира се, но и го уплаши. Защо не се приближаваха, както бе направила първата група?
Докато тичаха, той можеше да види, че Катя плаче. Насилието и смъртта, на които бе изложена, биха разтърсили всеки цивилен, несвикнал със затворничество и агресия. Но за нейна чест тя не изоставаше.
Изведнъж Катя се дръпна и отскочи встрани, след това се преви одве и повърна. Линдрос я прихвана с ръка, прикладът на полуавтоматичната му пушка опираше в другото му бедро. Случайно погледът му попадна в лабораторията, пред която се бяха озовали. Беше операционната зала, в която доктор Андърски извади окото му и където превърна Карим в негово ужасяващо копие. След като приключи с пъклената си работа, доктор Андърски доведе Линдрос да види творението му. Новият Мартин Линдрос бе пожелал истинският Мартин Линдрос да му предаде спомените си — поне част от тях, колкото да заблуди разпитващите от ЦРУ и Джейсън Борн. И тогава Линдрос измисли код, който се бе надявал, че ще стигне до Джейсън.
На пръв поглед операционната зала изглеждаше пуста, но после Линдрос съзря слабото, лукаво лице на доктор Андърски, спотаен зад двете операционни маси.
Сорая, вкопчила се с две ръце в мускулестото тяло на Тайрон, седеше зад него на кавазакито му. Мотоциклетът беше на Североизточна пета улица, следвайки линкълна, който арабите си прибраха, и белия шевролет. Насочиха се на северозапад по „Флорида Авеню“.
Тайрон бе великолепен шофьор, който — убеди се Сорая — познаваше цял Вашингтон, не само своя квартал. Влизаше и излизаше умело от трафика, в един момент бе на три коли зад тяхната плячка, в следващия — на пет. Но Сорая нито веднъж не почувства, че има опасност да изпуснат целта си.
На „Флорида Авеню“ те преминаха в северозападния квадрант на Вашингтон, завиха надясно към „Шърман Авеню“ и продължиха на север. На кръстовището на „Парк Роуд“ свърнаха наляво, към началото на улица „Ню Хемпшир“, почти веднага след това още веднъж наляво към „Спринг Роуд“, който от своя страна водеше към Северозападна шестнайсета улица, където направиха пак ляв завой.
Продължиха горе-долу успоредно на Рок Крийк Парк, заобиколиха североизточния му край и накрая двете коли спряха пред товарното отделение на голяма морга. Тайрон изгаси двигателя на мотоциклета и двамата със Сорая слязоха. Видяха как вътрешната стена отдясно на товарното помещение започна да се спуска.
Щом прекосиха улицата, локализираха системата за видеонаблюдение. Камерата бе на стойка на стената и се движеше бавно напред-назад, за да покрие целия район.
Двете коли се спуснаха бавно по бетонната рампа. Сорая, без да изпуска от поглед камерата, прецени, че ако влязат незабавно, камерата веднага ще ги засече. Тя се въртеше настрани, но бавно, много бавно. Бетонната стена бе започнала да се издига от отвора на пода.