— Досега нито една агенция не е успяла да постигне поне частичен успех в това отношение, дори и ние — каза Сорая.
— Но ние бяхме организирани едва наскоро — добави Хитнър.
— Свързахте ли се със саудитските тайни служби? — попита Борн.
Сорая се засмя горчиво.
— Един от нашите информатори се кълне, че саудитските тайни служби са по следите на „Дуджа“. Саудитците отричат.
Хитнър погледна нагоре.
— Те отричат и че петролните им залежи се изчерпват.
Сорая затвори папките и ги подреди внимателно.
— Знам, че има хора, наричани хамелеони заради легендарните им умения да се дегизират. Но Фади, който и да е той, е истински хамелеон. Макар да имаме потвърдени разузнавателни данни, че не само планира атаките, но и активно участва в много от тях, нямаме негова снимка.
— Нито дори фоторобот — каза Хитнър с очевидно недоволство.
— Какво ви кара да мислите, че именно „Дуджа“ са купили разрядниците от доставчика? — намръщи се Борн.
— Знаем, че той укрива важна информация. — Хитнър посочи към екрана на лаптопа си. — Намерихме този шифър в едно от копчетата на ризата му. „Дуджа“ е първата позната ни терористична група, която използва шифри от толкова сложно ниво.
— Искам да го разпитам.
— Сорая отговаря за случая — каза Хитнър. — Ще трябва да попитате нея.
Сорая се поколеба само за миг. След това стана и направи жест към вратата.
— Да вървим. Тим, запиши шифъра, дай ни петнайсет минути и след това ела да ни намериш.
Хитнър погледна нагоре, примижавайки, сякаш Борн бе на силна светлина.
— За петнайсет минути няма да успея да приключа доникъде.
— Ще успееш. — Борн отвори вратата. — Или най-малкото ще го представиш така.
До килиите се стигаше по къси, стръмни стоманени стълби с отвори в тях. В рязък контраст с ярко осветената оперативна зала на „Тифон“, това пространство бе малко, тясно, сякаш самата земя под Вашингтон не искаше да отстъпи нито крачка повече.
Борн я спря в долния край на стълбите.
— Обидил ли съм те по някакъв начин?
Сорая се вгледа в него изучаващо.
— Името му е Хирам Чевик — каза тя, умишлено пренебрегвайки въпроса на Борн. — На петдесет и едни години, женен, с три деца. Той е от турски произход, преместил се в Украйна, когато бил на осемнайсет години. Живял в Кейптаун през последните двайсет и три години. Притежава фирма за внос и износ. В по-голямата си част бизнесът е законен, но изглежда, че от време на време господин Чевик се занимава и с други неща. — Тя сви рамене. — Може би любовницата му си пада по диаманти, може би е заради залаганията му в интернет.
— Толкова е трудно в наше време човек да свърже двата края — съгласи се Борн.
Сорая го погледна, понечи да се засмее, но не го стори.
— Аз рядко правя нещата по книга — каза той. — Но каквото и да направя, каквото и да кажа, не подлежи на обсъждане. Ясно ли е?
За момент тя се взря дълбоко в очите му. Какво ли търсеше, зачуди се той.
— Запозната съм с методите ти — каза тя с леден тон.
Облегнат на стената в килията, Чевик пушеше цигара.
Когато видя Борн да се приближава заедно със Сорая, той издуха облак дим и каза:
— Вие спасителният отряд ли сте или инквизиторът?
Борн го разглеждаше, докато Сорая отключваше вратата на килията.
— Значи инквизиторът. — Чевик хвърли угарката и я настъпи с обувката си. — Трябва да ви кажа, че жена ми знае за залаганията ми в интернет. И за любовницата ми.
— Не съм тук, за да ви изнудвам.
Борн влезе в килията. Усещаше присъствието на Сорая, сякаш тя бе част от него. Усети и някакво изтръпване в областта на темето. Тя имаше оръжие и бе готова да го използва срещу затворника, преди ситуацията да излезе от контрол. Беше перфекционист. Борн бе доловил това нейно качество.
Чевик се отдели от стената и застана с ръце, отпуснати отстрани, с леко присвити пръсти. Той бе висок, с широки рамене на бивш ръгби играч и златисти котешки очи.
— Съдейки по отличната ви физическа форма, ще има физическо насилие.
Борн огледа килията с чувството, че знае какво означава да бъдеш затворен на такова място. Искрица от някакъв полуспомен, усещане за гадене под лъжичката.
— Това няма да ме доведе доникъде.
Думите го отърсиха от спомена.
— Това също е вярно.
Не беше самохвалство. Простите реплики му разкриха повече за Чевик, отколкото един час енергични разпити. Погледът на Борн се върна отново върху южноафриканеца.