— Познаваш ли този човек?
— Срещали сме се веднъж. Докторът е изключително талантлив учен с множество специалности. Включително миниатюризация.
— Значи той е създал веригите, позволили на ядрената бомба да се побере в куфарчето. — Изражението на Файед ас-Сауд бе мрачно. — Той твърдеше, че двамата с жена му са държани за затворници.
— Истина е — настоя Вейнтроп. — Вие не разбирате, аз…
— Сега знаеш кой е той — прекъсна го Борн. — Що се отнася до жена му…
— Къде е тя? — задъхано попита Вейнтроп. — Знаете ли къде е? Искам моята Катя!
— Катя е мъртва. — Борн изрече това направо, жестоко. Той не можеше да изпитва съчувствие към мъжа, заговорничил с Фади и Карим за неговото унищожение. — Дължа й живота си. Опитах се да я спася, но водната стихия я отнесе.
— Това е лъжа! — крещеше Вейнтроп, пребледнял. — Тя е при вас! Скрили сте я!
Борн го сграбчи и го замъкна в близка стая. След наводнението саудитският екип бе събрал намерените трупове. До мъртвия Фади лежеше тялото на Катя. Главата й бе килната под неестествен ъгъл спрямо тялото.
Вейнтроп издаде нисък стон, почти нечовешки. Борн, докато го наблюдаваше как се свлича на колене, бе пронизан от силна болка за красивата млада жена, която се бе пожертвала, за да може той да убие Фади. Изглежда, че тя бе искала смъртта на Фади толкова силно, колкото и той.
Погледът му се плъзна към Фади. Очите на саудитеца, все още отворени, сякаш гледаха към Борн с омраза и гняв. Борн се наведе и произведе няколко изстрела в лицето на Фади. После се изправи и повлече Вейнтроп обратно към хеликоптерната площадка.
— Има ли пилот в хеликоптера? — обърна се Борн към Файед ас-Сауд.
Шефът на силите за сигурност кимна.
— Под охрана е. А тук е куфарчето.
— Сигурен ли си, че това е устройството? — попита Вейнтроп.
Файед ас-Сауд погледна към своя специалист, който кимна.
— Отворих го. Да, това е атомна бомба.
— Добре — продължи Вейнтроп със странна звънлива нотка в гласа, — но на ваше място аз бих го отворил още веднъж. Може би не сте видели всичко вътре.
Файед ас-Сауд погледна Борн, който кимна.
— Отвори го — каза шефът на саудитските сили за сигурност към своя човек.
Мъжът остави внимателно куфарчето на бетонния под и го отключи.
— Погледни от лявата страна — каза Вейнтроп. — Не, по-назад.
Саудитецът изви врат, след това се дръпна инстинктивно.
— Задействан е таймер.
— Станало е, когато сте отворили куфарчето, без да използвате кода.
Борн разпозна нотката в гласа му: беше триумф.
— Колко време имаме? — попита Файед ас-Сауд.
— Четири минути и трийсет и седем секунди.
— Аз създадох веригата — каза Вейнтроп — Аз мога да я изключа. — Той погледна от единия мъж към другия. — В замяна искам свободата си. Без преследване. Без условия. Нов живот, напълно финансово обезпечен.
— Това ли е всичко? — Борн го удари толкова силно, че Вейнтроп се блъсна в стената. — Нож — заповяда Борн.
Файед ас-Сауд знаеше какво се иска от него. Той подаде един автоматичен нож на Борн.
Борн го грабна и заби острието точно над капачката на коляното на Вейнтроп.
Румънецът изкрещя.
— Какво направихте? — След това започна да хлипа неконтролируемо.
— Не, докторе, вие го направихте. — Борн се наведе до него, държейки кървавия нож на нивото на очите му. — Имате по-малко от четири минути, за да изключите таймера.
Вейнтроп, като стискаше раненото си коляно, се залюля назад–напред.
— Ами… моите условия?
— Това са моите условия. — Борн завъртя острието и Вейнтроп изкрещя отново.
— Добре, добре!
— Дайте му куфарчето — заповяда Борн. Когато това бе сторено, продължи: — На ваше разположение е, докторе. Но бъдете сигурен, че ще наблюдавам всяко ваше движение.
Борн се изправи, видя Файед ас-Сауд да го наблюдава, свил плътните си устни.
Борн гледаше, докато Вейнтроп работеше върху таймера. Отне му малко повече от две минути, според ръчния часовник на Борн. След това докторът се отпусна назад, притиснал коляното си.
Файед ас-Сауд даде знак на неговия човек да хвърли един поглед.
— Жиците са прекъснати — каза онзи. — Таймерът не работи. Детонацията е невъзможна.
Вейнтроп продължаваше да се поклаща насам-натам.
— Имам нужда от обезболяващо — простена той.