Моментът дойде и Борн го почувства. Преди миг единственото око на Мартин Го гледаше разумно; сега бе вторачено в неизвестното, взрян в нещо, което Борн бе усещал много пъти, но никога не бе виждал.
Сорая, ужасена не само от това, което видя, но и от последиците от него, стоеше като гръмната, взирайки се в наполовина балсамираното тяло на Стария. Беше все едно да видиш баща си мъртъв, помисли си тя. Знаеш, че ще се случи някой ден, но когато този ден дойде, не можеш да го проумееш. За нея, както и за всеки друг в ЦРУ, той изглеждаше неунищожим и непобедим. Той винаги бе играл ролята на морален компас, бе им давал сила от толкова дълго време, че сега, когато беше мъртъв, тя се почувства ужасно уязвима.
След първоначалния шок я обзе студена паника. След като Стария бе мъртъв, кой управляваше ЦРУ? Разбира се, имаше шефове на отдели, но всеки, от най-високите етажи в йерархията до най-ниските, знаеше, че Мартин Линдрос е миропомазаният наследник на директора.
Това означаваше, че фалшивият Линдрос управлява ЦРУ. Боже Господи, помисли си тя. Той ще унищожи ЦРУ — това е част от плана му. Какъв удар ще бъде за Фади и „Дуджа“ да могат да унищожат най-ефективната шпионска агенция на Америка, точно преди да взривят ядрена бомба на американска земя.
Миг по-късно тя разбра всичко. Контейнерите с С4, които Тайрон бе видял, бяха предназначени за централата на ЦРУ. Но как, за Бога „Дуджа“ щеше да вкара експлозивите през мерките за сигурност? Тя знаеше, че Фади е намерил начин да го направи. Може би сега, когато фалшивият Линдрос бе извършил преврат, щеше да е лесно.
Внезапно Сорая се върна светкавично в реалността. Като се има предвид убийството на Стария, неотложната й задача бе да получи достъп до централата на ЦРУ. Тя трябваше да уведоми шефовете на отдели за истината, нейната собствена безопасност можеше да върви по дяволите. Но как? Фалшивият Линдрос щеше да я засече в момента, в който тя покаже картата си на охраната на ЦРУ. А нямаше абсолютно никакъв начин да се промъкне незабелязана в централата.
Когато хеликоптерът се снижи през облаците към частната бетонна писта в Мазари-Шариф, Борн седеше до Линдрос с наведена глава. В главата му се блъскаха спомени, разпокъсани от неща, за които не можеше да се сети. Свързващите нишки в мозъка му бяха нещо, на което той много разчиташе. Но ето че една ключова връзка бе изчезнала. Едва сега, впоследствие, Борн разбра колко важен е бил Мартин за него. Амнезията можеше да породи много неща в ума му, не на последно място лудост — или нещо подобно на лудост.
Това, че бе успял да се свърже с Мартин след убийството на Конклин, се бе оказало спасителен пояс. Сега Мартин беше мъртъв. Мари също нямаше да се върне у дома.
Когато пилотът приземи хеликоптера на пистата, той взе куфарчето.
— Идваш с мен — каза му Борн. — Имам нужда още малко от твоята помощ.
Пилотът се изправи, заедно с Борн вдигнаха тялото на Линдрос. С известно усилие го измъкнаха от хеликоптера. Още един „Соврин“ стоеше на пистата, зареден с гориво и готов. Двамата мъже прехвърлиха тялото, след това Борн поговори с пилота на самолета. После нареди на пилота на хеликоптера да върне хирурга обратно в Миран Шах. Борн го предупреди, че екипът на Файед ас-Сауд ще следи както полета, така и комуникациите му.
Десет минути по-късно, с двамата мъже и тялото на борда, самолетът пое по пистата. Набирайки скорост, совринът се издигна в тъмносивите облаци, предвещаващи предстояща буря.
Откакто получи обаждане от Сорая, за Питър Маркс бе невъзможно да се съсредоточи върху работата си. Кодираните съобщения от „Дуджа“ сякаш бяха на марсиански. Като се престори, че го боли главата, той най-накрая успя да ги прехвърли на свой колега.
За известно време седя на бюрото си, размишлявайки. Не можеше да направи нищо друго, освен да обмисли всеки аспект от това обаждане, както и своя отговор. Първо, трябваше да преодолее гнева си. Как се осмеляваше Сорая да го въвлича в кашата, която сама бе забъркала. Това бе моментът, в който той почти бе на път да вдигна телефона и да набере вътрешния номер на Линдрос, за да съобщи за обаждането.
Но посегнал към слушалката, се спря. Защо? На пръв поглед историята на Сорая бе толкова странна, че дори не си струваше обмислянето. Първо, всички знаеха, че ядрената заплаха от „Дуджа“ е предотвратена. Второ, самият Линдрос бе предупредил всички, че Сорая е откачила заради смъртта на Джейсън Борн. И тя определено звучеше безумно по телефона.
Но съществуваше и нейното предупреждение за заплахата срещу централата на ЦРУ. След всичките тези години обучение за него би било проява на небрежност да пренебрегне тази част от историята й. За втори път той почти набра номера на Линдрос. Това, което го спря, бе пролуката в доводите му. А именно, защо една част от нейната история да бъде вярна, а друга — измислена? Той не можеше да се довери на никого — най-малко на самата Сорая, ако тя е толкова откачила.