— Имаш и шанс да те убият.
Тайрон сви рамене.
— Не повече, отколкото всеки ден в квартала, чат ли си.
В този момент той измъкна един палмтоп.
— Не знаех, че имаш и друго, освен телефон за еднократна употреба — каза тя, намеквайки за очуканите мобилни телефони, които носеше.
— Само един човек знае за този ПЕТ. Онзи, дето ми го даде.
— ПЕТ ли?
— Да. Персонален електронен транс-нещо си.
Той провери устройството, очевидно четейки имейл.
— Мамка му. — Изруга и вдигна поглед към нея. — Какво чакаме? Да се измъкваме оттука.
Те се изкачиха на рампата до панела, който бяха открили и който контролираше светлините и механизма за отваряне на автоматичната врата.
— Какво те накара да размислиш?
На лицето на Тайрон се изписа недоволно изражение.
— Дерон казва, че трябва да дигам гълъбите веднага. Трябва да помогна на твоя човек Борн.
Питър Маркс, скрит в коридора близо до асансьора, улови погледа на Роб Бат, когато седмината директори на отдели се появиха от заседателната зала. Маркс бе работил за Бат, преди да бъде избран от Мартин Линдрос за „Тифон“. Всъщност той беше се ошлайфал като агент по системата на Бат и все още смяташе директора на отдел „Операции“ за свой гуру в ЦРУ.
Така че нищо чудно, че Маркс, който бе успял да улови погледа на по-възрастния мъж, незабавно привлече вниманието му. Бат се отдели от другите и сви в коридора, където стоеше Маркс.
— Какво правиш тук, Питър?
— Чакам ви. — Маркс се огледа нервно наоколо. — Трябва да поговорим.
— Не търпи ли отлагане?
— Не, сър.
Бат се намръщи.
— Добре, в кабинета ми.
— Навън ще бъде по-добре, сър.
Шефът на отдел „Операции“ го изгледа с любопитство и сви рамене.
Те слязоха с асансьора, минаха през фоайето и излязоха навън. В източната част на централата имаше розова градина, накъдето се упътиха. Когато бяха на достатъчно безопасно разстояние от сградата, той предаде на Бат дума по дума казаното от Сорая.
— Аз също не повярвах, сър — поясни той в отговор на скептичното изражение на Бат. — Но тогава се обадих на един приятел в Белия дом. Стария не е там и изобщо не е ходил там днес.
Бат потърка синкавата си брадичка.
— Къде може да е тогава?
— Тъкмо това е странното, сър. — Достатъчно притеснен, Маркс ставаше все по-нервен. — Прекарах последните 40 минути на телефона. Не знам къде е и никой не знае.
— А Ан?
— Също е изчезнала безследно.
— Господи.
Маркс отново се огледа наоколо.
— Сър, колкото и невероятно да изглежда на пръв поглед, но смятам, че трябва да вземем на сериозно историята на Сорая.
— Невероятно е точната дума, Питър. Да не говорим за „налудничаво“. Не ми казвай, че вярваш в това. — Бат поклати глава, сякаш не можеше да намери нужните думи. — Къде, по дяволите, е тя?
— Това не знам, сър — призна Маркс. — Звънях й няколко пъти на мобилния телефон, но тя не вдигна. Тя е наплашена, че Линдрос ще я открие.
— Да се надяваме, че е наплашена. Трябва незабавно да я докараме тук и да й избием от главата тези глупости, преди да създадем паника в агенцията.
— Ако тя греши, тогава къде са Стария и Ан?
Бат се обърна и си тръгна от розовата градина.
— Това смятам да разбера — каза той през рамо.
— А за Сорая…?
— Ако ти се обади, убеди я, че си на нейна страна и я докарай тук веднага.
Когато шефът на отдел „Операции“ влезе в сградата на централата, телефонът на Маркс иззвъня. Той провери обаждането. Натисна бутона и каза:
— Здрасти, Сорая. Мислех си за това, което каза, и проверих в Белия дом. И Стария, и Ан липсват.
— Разбира се, че липсват — чу той гласа й в ухото си. — Току-що видях Стария. Той лежи на дисекционната маса в една морга с дупка от куршум в сърцето.
Заедно със седмината шефове на отдели Карим седеше в заседателната зала, съседна на кабинета на Стария. Всички слушаха съобщението от саудитските тайни служби, които ги информираха за превземането на ядреното съоръжение на „Дуджа“ в Мирам Шах. За разлика от останалите обаче той слушаше комюникето еднакво объркан и обезпокоен. Дали това бе маневра на брат му заради обявеното повишено ниво на терористична заплаха или нещо ужасно се беше объркало?