Тайрон се качи по стълбата и хвърли черно кожено куфарче в краката на Борн.
— Здрасти, Тайрон. Благодаря.
— Ехе, тука има нужда от малко светлина. Нищо не се вижда.
— Това е целта.
Тайрон се взря в него.
— Изглеждаш като шибан арабин.
Борн се засмя. Той вдигна куфарчето и го отвори върху двете обърнати една срещу друга седалки. Сега Тайрон забеляза пилота, тъмнокож, брадат мъж, който го гледаше намръщено, полуотбранително, полууплашено.
— Какво, по дяволите, е това?
— Терорист — каза просто Борн. Той спря да измъква нещата от чантата за известно време, за да се наслади на ситуацията. — Искаш ли да опиташ какво е усещането?
Тайрон се засмя.
— Убих двама от тях заради мис А.
— Коя е тази мис А.?
В тъмните очи на Тайрон проблесна гняв.
— Знам, че с Дерон сте си близки, но не ме пързаляй.
— Не те пързалям, Тайрон. Извини ме за това, но нямам време.
Борн включи светлината над седалките, отвори телефона си и извади снимките, които бе направил на лицето на Фади. След това захвана да отваря малки кутии, буркани, тубички и да вади различни странно оформени протези.
— Би ли ми казал за какво говориш?
Тайрон се поколеба за миг, за да види дали Борн все още се занася с него.
— Говоря за мис А. За Сорая.
Борн поглеждаше снимките на Фади, намести няколко протези в устата и раздвижи челюстите си.
— Тогава ти дължа благодарност.
— Ей, какво, по дяволите, стана с гласа ти, човече?
Борн каза:
— Както виждаш, ставам нов човек.
Той продължи с трансформацията си, откри гъста брада сред купчината в куфарчето, оформи я с ножици досущ като тази на Фади. Нагласи брадата и се погледна в увеличителното огледало, което измъкна от куфарчето.
Той подаде телефона си на Тайрон.
— Би ли ми направил една услуга? Приличам ли на човека на тези снимки?
Тайрон примигна, сякаш не можеше да повярва на молбата на Борн. След това разгледа снимките една по една. Преди да премине към всяка следваща, той оглеждаше лицето на Борн.
— Да пукна — каза той най-накрая. — Как го направи, бе, човече?
— Това е дарба — отвърна Борн и наистина го мислеше. — Имам нужда да ми направиш още една услуга. — Той погледна часовника си. — След десетина минути ще пристигне това копеле, което Сорая преследваше. Искам да се махнеш оттук. Искам да се погрижиш за нещо заради мен. Нещо важно. Тук е моят приятел Мартин Линдрос. Той е мъртъв. Искам да се свържеш с един погребален дом. Останките му трябва да бъдат кремирани. Става ли? Ще направиш ли това за мен?
— Докарах си мотора, така че ще го метна на него, окей?
Борн кимна.
— Отнасяй се с него с уважение, Тайрон, става ли? Сега тръгвай. И не минавай главния вход.
— Никога не го правя.
Борн се засмя.
— Ще се видим от другата страна.
Тайрон го погледна.
— Другата страна на какво?
Четирийсета глава
Докато шофираше из Вирджиния, Карим се обади на Абд ал Малик в моргата.
— Имам нужда от трима души в „Систейн Лабс“ веднага.
— Тогава тук ще останем с малко хора.
— Направи го — каза Карим кратко.
— Един момент, сър. — След кратка пауза: — Потеглиха.
— Тялото на директора готово ли е?
— След 40 минути, може би малко повече, сър. Това не е нормално балсамиране.
— Как изглежда той? Това е най-важното.
— Така е, сър. Бузите му са розови. — Абд ал Малик издаде доволен звук от задната част на гърлото си. — Повярвайте ми, охраната ще бъде убедена, че той все още е жив.
— Добре, веднага щом свършиш, го вкарай в лимузината. Графикът е ускорен. Фади иска сградата на ЦРУ да бъде унищожена възможно най-скоро. Обади ми се, като си на позиция.
— Ще бъде сторено — каза Абд ал Малик.
Карим знаеше, че ще бъде. При Абд ал Малик, най-подготвения член на неговата „спяща клетка“ във Вашингтон и неин лидер, никога нямаше провал.
Трафикът бе спокоен. Отне му 38 минути, за да пристигне на главния вход от западната страна на имота на „Систейн Лабс“. Беше неделя и нямаше хора. Той трябваше да овладее гнева си на два пъти — веднъж, когато едно хлапе в мощна кола го засече, и после, когато един шофьор на камион се бе доближил зад него, натискайки клаксона. И двата пъти той измъкна своя глок и беше готов да натисне спусъка, но се удържа.