Седем минути по-късно хеликоптерът се приземи в окото на пясъчна буря. Малкото плато бе напълно пусто. Отсреща се издигаше древна каменна стена, порта, както твърдяха местните легенди, към страховития свят на демоните, които живееха тук. Зад процеп в рушащата се стена, както Линдрос знаеше, лежеше почти вертикален път към гигантските каменни колони, които охраняваха билото на Рас Дежен.
Линдрос и мъжете от „Скорпиън-1“ скочиха на земята приведени. Пилотът остана на мястото си, остави мотора включен, перките се въртяха. Мъжете носеха качулки, за да се защитят от прашните вихрушки и градушката от малки камъчета, вдигнати от вертолета, малките безжични микрофончета и слушалки, затъкнати в ушите им, улесняваха комуникацията през шума от мотора. Всеки бе въоръжен с автомат, произвеждащ 750 изстрела в минута.
Линдрос водеше останалите през грубо изсеченото плато. Срещу каменната стена се издигаше неприветлив скалист склон, в който се виждаше черен, зеещ вход на пещера. Всичко бе оцветено в сиво-кафяво, жълтеникаво, убито червено — голият пейзаж на друга планета, пътят към ада.
Андърс разположи мъжете в стандартна формация, като ги изпрати първо да проверят очевидните укрития, след което да оформят защитен периметър. Двама от тях отидоха отвъд каменната стена, за да я огледат оттам. Другите двама се насочиха към пещерата — единият застана пред входа й, а вторият влезе да се увери, че вътре е чисто.
Пронизващият вятър духаше откъм високия хълм, който се извисяваше над тях. Каменните склонове ту се снишаваха рязко, ту се издигаха над тях заплашително и мощните оголени скали изглеждаха огромни в разредения въздух. Линдрос спря край останките от лагерен огън, като раздвои вниманието си.
Андърс като добър командир изслушваше докладите на хората за оглеждания периметър. Никой не се криеше зад каменната стена. Той изслуша съсредоточено втория екип.
— Има тяло в пещерата — съобщи командирът. — Прострелян е с куршум в главата. Мъртъв като камък. Иначе е чисто.
Линдрос чу гласа на Андърс в ухото си.
— Ще започнем оттук — каза той и посочи мястото на огъня. — Единственият признак на живот в това забравено от Бога място.
Те приклекнаха. Андърс разрови въглените.
— Тук има плитка яма — командирът загреба пепелта. — Виждаш ли? Дъното е закалено с огън. Това означава, че тук не само е горял огън, но и че са го палили много пъти през последните месеци, може би година.
Линдрос кимна, давайки знак с вдигнати палци.
— Навярно сме попаднали на нужното място.
Обзе го силно притеснение. Изглеждаше все по-вероятно слухът да излезе верен. Надяваше се това да е само слух; надяваше се, че тук няма да открие нищо. Защото всеки друг изход бе немислим.
Откачи две устройства от оребрения си колан, включи ги и ги насочи към огнището. Едното бе детектор за алфа-радиация, другото гайгеров брояч. Това, което търсеше и се надяваше да не открие, бе комбинация от алфа- и гама-радиация.
Нямаше сигнали от двете устройства край огнището.
Той продължи. Използвайки огнището като отправна точка, започна да се движи в концентрични кръгове с поглед, прикован в уредите. На третата обиколка, на стотина метра от огнището, алфа-детекторът се активира.
— По дяволите — прошепна той.
— Намерихте ли нещо? — попита Андърс.
Линдрос се отдалечи и алфа-детекторът замлъкна. Гайгеровият брояч не показваше нищо. Добре, това все пак бе нещо. Един алфа-сигнал на този етап можеше да идва отвсякъде, може би дори от самата планина.
Той се върна към мястото, където детекторът бе засякъл алфа-радиация. Погледна нагоре и видя, че е на една линия с пещерата. Бавно започна да се приближава към нея. Показанията на детектора за радиация не се промениха, но на двайсетина метра от входа на пещерата показанията на уреда рязко скочиха. Линдрос спря за момент, за да избърше избилата пот по горната си устна. Бе принуден да признае, че опасенията му може би са били основателни. Но все още няма гама-лъчение, успокои се той. Това бе нещо. Той остана с тази надежда още двайсет метра, след което гайгеровият броят се включи.
О, Господи, гама-радиация, съчетана с алфа. Характеристиките, които се надяваше да не открие. Усети как струйка пот се стича по гърба му. Студена пот. Не бе изпитвал нищо подобно, откакто трябваше да извърши първото си убийство. Сблъсъкът между две тела, отчаянието и решимостта на неговото лице и на мъжа, който искаше да го убие. Самозащита.
— Светлина. — Линдрос насила процеди думата през устата си, обхванат от смъртна тревога. — Трябва да видя тялото.