— Как да решим тази дилема? — разпери Борн ръце. — Вие искате да излезете оттук. Аз се нуждая от информация. Толкова е просто.
Слаба усмивка пробяга по устните на Чевик.
— Ако беше толкова просто, приятелю, аз отдавна щях да съм си тръгнал.
— Казвам се Джейсън Борн. В момента говорите с мен. Аз не съм нито ваш тъмничар, нито ваш неприятел. — Борн спря. — Освен ако вие не поискате.
— Това не ме интересува особено — каза Чевик. — Чувал съм за вас.
Борн кимна към вратата.
— Разходете се с мен.
— Това не е добра идея. — Сорая застана между тях и външния свят.
Борн й направи кратък знак с ръка, на който тя умишлено не обърна внимание.
— Това е сериозно нарушение на мерките за сигурност.
— Опитах се да те предупредя — каза той. — Отдръпни се.
Тя доближи телефона си до ухото, когато той и Чевик минаха край нея. Звънеше на Тим Хитнър, не на Стария.
Макар да бе нощ, светлините от прожекторите превръщаха моравата и пътеките в сребристи оазиси сред многоръките сенки на голите дървета. Борн вървеше до Чевик. Сорая Мур ги следваше на пет крачки като предана гувернантка, на лицето й бе изписано неодобрение, а ръката й бе поставена върху прибраното в кобура оръжие.
Долу в подземията Борн бе завладян от внезапен натрапчив импулс, задействан от проблясък от спомен — една техника за разпит, която се използваше върху обекти, особено устойчиви на стандартните техники на мъчения и лишаване от усещания. Борн беше съвсем сигурен, че ако Чевик усети свежия въздух, почувства откритото пространство, след като е държан в килия, това бе най-сигурният начин да си представи какво може да спечели, ако отговори честно на въпросите на Борн. И всичко, каквото може да загуби.
— На кого продадохте УИР устройствата? — попита той.
— Вече казах на тази зад нас. Не знам. Беше само глас по телефона.
— Обичайно ли е за вас да продавате управляеми искрови разрядници по телефона? — недоверчиво попита Борн.
— За пет милиона, да.
Достоверно, но дали това беше истината?
— Мъж или жена? — каза Борн.
— Мъж.
— Акцент?
— Британски, както вече им казах.
— Можете и по-добре.
— Какво, не ми ли вярвате?
— Искам отново да си помислите, искам да си помислите по-внимателно. Не бързайте, после ми кажете какво си спомняте.
— Нищо, аз… Чевик спря в сенките на една ябълка. — Чакайте. Може би, само може би, имаше намек за някакъв акцент, нещо по-екзотично, може би източноевропейски.
— Вие сте живели доста години в Украйна, нали?
— Хванахте ме. — Чевик направи гримаса. — Бих казал, че вероятно бе славянин. Имаше някаква нотка, може би Южна Украйна. В Одеса, в северната част на черноморското крайбрежие, където прекарах известно време, диалектът е малко по-различен, както знаете.
Борн, разбира се, знаеше, но не каза нищо. В ума си той броеше минутите до момента, когато Том Хитнър ще пристигне с „декодирания“ шифър.
— Все още ме лъжете — каза Борн. — Трябва да сте видели купувача, когато е взел устройствата.
— Не, не съм. Сделката бе извършена чрез тайно скривалище.
— От глас по телефона? Стига, Чевик.
— Това е истината. Той ми даде конкретно време и конкретно място. Оставих половината от доставката и се върнах след един час за половината от петте милиона. На следващия ден финализирахме сделката. Не видях никого и повярвайте ми, като ви казвам, че и не исках да виждам.
Отново правдоподобно и умно обяснение, помисли си Борн. Ако беше вярно.
— Човешките същества са любопитни по рождение.
— Може и да са — каза Чевик, кимвайки. — Но аз нямам желание да умра. Този човек… неговите хора наблюдаваха скривалището. Те щяха да ме застрелят на място. Знаете това, Борн. Тази ситуация ви е позната.
Чевик изтръска една цигара от пакета, предложи на Борн и след това самият той си взе. Запали я от кутия с кибрит, която бе почти празна, проследи погледа на Борн.
— Нямаше нищо за горене в тази дупка, така че ми позволиха да я задържа.
Ехо отекна в съзнанието на Борн, сякаш някакъв глас му говореше от голямо разстояние.
— Тогава, може би, но сега… — каза той, вземайки кибрита от Чевик.
Чевик не направи никакво движение да се противопостави, вдиша дима в дробовете си и го изпусна с меко свистене. Отвъд тревните площи се чуваше звукът на минаващи коли.