— Ти си толкова добър хамелеон, колкото Фади беше.
— Братко, донесох ти устройството. Как би могъл да не ме познаеш?
— Подслушах това, което един агент каза…
— Само да не е Питър Маркс. — Борн стреля напосоки, защото това бе единственото, което му оставаше. Маркс бе единственият в ЦРУ, с когото Сорая се беше свързала.
Отново объркан, Карим се намръщи.
— Какво за него?
— Маркс е човек на Сорая. Той повтаря дезинформацията, която й дадохме.
Карим се озъби като вълк, съмнението изчезна от очите му.
— Грешен отговор. ЦРУ вярва, че брат ми е убит при операцията срещу фалшивата база на „Дуджа“ в Южен Йемен. Но ти не знаеше това, нали, Борн?
Той даде знак и тримата мъже зад Борн го сграбчиха и притиснаха ръцете му към тялото. Без да отмества поглед от Борн, Карим пристъпи напред и дръпна куфарчето от ръката му.
Сорая тичаше към мястото, където Питър Маркс лежеше мъртъв с разперени ръце и крака, когато чу дълбокото гърлено ръмжене на мотоциклет, приближаващ се към нея отзад. Измъквайки пистолета си, тя се обърна и видя Тайрон на неговата „Нинджа“, който току-що бе оставил тялото на Линдрос в погребалния дом.
Той намали и й даде възможност да се качи, след това потегли.
— Ти видя какво стана. Те убиха Питър.
— Трябва да ги спрем.
Тайрон мина на червено.
— Ако подредим всичките късчета — експлозивите С4, дубликатът на лимузината на шефа ти, самият ти шеф, лежащ на масата за балсамиране, какво ще се получи?
— Ето как ще влязат вътре! — каза Сорая. — Охраната ще види Стария на задната седалка и ще махне на лимузината да влезе в подземния паркинг.
— Където са основите на сградата.
Тайрон се наведе ниско върху дръжките на „Нинджата“ и даде рязко газ.
— Не можем да стреляме по лимузината — каза Сорая, — без да рискуваме да взривим експлозивите С4 и да убием кой знае колко минувачи.
— Но не можем също да им позволим да влязат в централата на ЦРУ — каза Тайрон. — Така че какво ще правим?
Те получиха отговор, когато един от задните прозорци на лимузината се плъзна надолу и някой започна да стреля по тях.
Борн стоеше, без да помръдва. Той се опитваше да изчисти съзнанието си от образа на съсипаното лице на Линдрос, но всъщност откри, че не го иска. Мартин бе с него, говореше му, настояваше за възмездие за това, което му бе сторено. Борн го чувстваше; Борн го чуваше.
Търпение — промълви той безгласно.
Концентрирайки се, той си представи разположението на всеки от тримата мъже спрямо него. После каза:
— Съжалявам само, че не довърших това, което започнах в Одеса. Баща ти все още е жив.
— Само ти би нарекъл такова съществуване живот — излая Карим. — Всеки път, когато го видя, си обещавам отново, че ще те накарам да си платиш за това, което му причини.
— Много жалко, че той не може да те види сега — каза Борн. — Щеше да вземе пистолет и да те застреля със собствените си ръце.
— Аз те разбирам, Борн, по-добре, отколкото си мислиш. — Карим стоеше само на една крачка от Борн. — Погледни се. За всеки, освен за нас, ти си Фади, а аз съм Линдрос. Ние живеем в нашите два отделни свята, заключени в кръга на нашето отмъщение. Не е ли това, за което мислиш? Не го ли планира по този начин? Не се ли направи да изглеждаш като брат ми заради това?
Той прехвърли куфарчето от едната ръка в другата.
— Затова се опитваш да ме хванеш на въдицата. Защото е по-лесно да бъде победен един гневен човек, не е ли това философията на Борн? Но всъщност с тази последна хамелеонска проява ти ми направи неоценима услуга — засмя се той. — Мислиш, че ще те застрелям тук и сега. Колко грешиш! След като взривя ядреното устройство, след като унищожа централата, ще те заведа да видиш каквото е останало от ЦРУ. Ще те застрелям там. И така, убивайки Фади, най-известния терорист в света, Мартин Линдрос ще стане национален герой. Сега, когато убих директора, кого мислиш благодарният президент ще издигне за директор на ЦРУ?
Той се засмя отново.
— Аз ще управлявам агенцията, Борн. Аз ще съм в състояние да я променя според собствените си разбирания. Не е ли ирония на съдбата това?
При споменаването на централата на ЦРУ Борн почувства гласът на Мартин да се надига в него.
Още не — помисли си той. — Още не.
— Намирам за иронично — каза той — това, което стана със Сара ибн Ашеф.