Огън пламна в очите на Карим. Той удари Борн по лицето с опакото на ръката си.
— Ти, който уби сестра ми, не си достоен да изговаряш името й!
— Не съм я убил — каза Борн бавно и отчетливо.
Карим се изплю в лицето му.
— Не бих могъл да я убия. Аз и Сорая бяхме твърде далеч. И двамата стреляхме с пистолети Глок. Сара бе от другата страна на площада, когато я застреляха. Както добре знаеш, глокът е точен до двадесет и пет ярда. Сестра ти беше поне на петдесет ярда от нас. Аз не осъзнах това тогава, всичко стана твърде бързо.
С лице като напрегната маска Карим отново се опита да удари Борн. Но той очакваше удара и успя да го избегне.
— Мута ибн Азиз опресни обаче паметта ми. Той и брат му бяха на подходящата позиция онази нощ. Те бяха на подходящото разстояние.
Карим хвана Борн за гърлото.
— Осмеляваш се да се подиграваш със смъртта на сестра ми. — Той се тресеше от гняв. — Братята бяха като част от семейството. Дори намек…
— Точно защото бяха част от семейството, Абуд бин Азиз застреля сестра ти.
— Ще те убия заради това — изкрещя Карим и се хвърли да души Борн. — Ще те накарам да съжаляваш, че си се родил!
Тайрон караше на зигзаг мотоциклета по улиците, следвайки лимузината. Чуваше куршумите, които свистяха покрай тях. Знаеше какво означава да стрелят по теб. Познаваше чувството твой любим човек да е прострелян от минаващ автомобил. Единствената му защита бе знанието. Той познаваше куршумите по начина, по който неговите хора познаваха „гангста“ — рапърите или порнозвездите. Познаваше характеристиките на всеки калибър, всеки пистолет, всеки куршум. Собственият му валтер бе зареден с експанзивни куршуми с челна кухина. При сблъсък с мека мишена — човешка плът например, те се разширяваха до точката на разпад, като изстрел с автомат. Излишно е да се казва, че вътрешните поражения бяха огромни.
Мъжът стреляше с 45-и калибър по тях, но обхватът му беше ограничен, а точността ниска. Въпреки това Тайрон знаеше, че трябва да намери начин да прекрати стрелбата.
— Погледни напред — каза Сорая напрегнато в ухото му. — Виждаш ли сградата от черно стъкло на шест пресечки? Това е централата на ЦРУ.
Увеличавайки скоростта, той премина с „Нинджата“ много бързо покрай лявата страна на лимузината. Това ги вкара в обхвата на лугера, но и те можеха да извлекат полза от съкратената дистанция.
Сорая изтегли своя „Валтер“, прицели се и стреля с едно движение. Кухото ядро улучи терориста в лицето. Кръв и кости се взривиха през отворения прозорец.
— Те убиха Сара ибн Ашеф и прикриха своето съучастие — успя да процеди Борн. — Те го сториха, за да защитят теб и Фади. Защото сладката, невинна Сара бин Ашеф имаше гореща любовна афера.
— Лъжец!
Борн едва дишаше, но трябваше да продължи да говори. Той знаеше, че психологията бе най-доброто му оръжие срещу човек като Карим, единственото, които можеше да му осигури победа.
— Тя мразеше това, в което се бяхте превърнали ти и Фади. Тя взе решение и обърна гръб на своето бедуинско наследство.
Някакво ново чувство се плъзна по лицето на Карим.
— Млъкни! — изкрещя той. — Това бе най-отвратителната от лъжите ти! Това, разбира се, са лъжи!
Но Борн усещаше, че той се опитва безуспешно да убеди самия себе си. Най-после беше подредил всички парченца за смъртта на Сара и това го съсипваше.
— Сестра ми бе моралното ядро на семейството ни! Ядро, което ти унищожи! Убийството й тласна мен и брат ми по този път. Ти си виновен за нейната и за собствената си смърт!
Борн се впусна в действие. Той отстъпи назад и заби силно петата си в стъпалото на мъжа, който стоеше точно зад него. В същото време изви тялото си и се изтръгна от хватката на мъжа вдясно. Заби лакът в слънчевия сплит на мъжа отляво и зашлеви третия по врата.
Чу се как изпука гръбначният стълб на мъжа и той падна. Другият зад Борн бе увил ръцете си около него и го притискаше здраво. Борн се преви в кръста и го запрати през глава срещу Карим.
Мъжът отляво все още стоеше приведен, опитвайки се да си поеме дъх. Борн грабна един лугер, който беше паднал на пода, и го блъсна с приклада в темето. Мъжът, когото беше преметнал върху Карим, извади пистолета си. Борн го простреля и той се срина в краката им.
Остана Карим. Той стоеше на колене, хванал дипломатическото куфарче. Очите му бяха зачервени от някаква лудост, която накара Борн да потръпне. Един или два пъти по-рано Борн бе виждал човек на ръба на безумието и знаеше, че Карим е способен на всичко.