— О, Боже! — простена Сорая.
Черният хамър беше спрял с леко отворен преден прозорец, откъдето за кратко се мярна зловещият блясък на заглушител. Сорая даде два изстрела, преди ответният огън да накара нея и Борн да търсят прикритие. Задната врата на хамъра се отвори и Чевик се вмъкна вътре. Колата потегли бързо, още преди той да затвори вратата зад себе си.
Прибирайки пистолета в кобура си, Сорая се втурна към партньора си и залюля главата му в скута си.
Ехото на изстрела отекваше в паметта на Борн, той като че ли се измъкваше от някакъв затвор, където всичко наоколо беше приглушено и неясно. Хвърли се покрай Сорая и проснатото тяло на Хитнър, втурна се по 23 улица, без да изпуска от поглед хамъра и камиона с ремаркето. Шофьорът на камиона се бе окопитил, трансмисиите дрънчаха, докато той набираше скорост. Борн се втурна към задната част на камиона, сграбчи веригата около вдигнатата рампа и се изтегли отгоре.
Мисълта му препускаше, докато се катереше на платформата, на която мотоциклетите бяха подредени в спретнати прави редици. Мъждукащият пламък в тъмнината, блясъкът на клечката: Чевик бе запалил цигара с две цели. Първо, разбира се, за да се снабди с оръжие. Втората бе да даде сигнал. Черният хамър бе чакал в готовност. Бягството на Чевик бе грижливо планирано.
От кого? И как те можеха да знаят къде ще бъде той и кога?
Сега нямаше време да търси отговори. Борн видя хамъра точно отпред. Той нито бързаше, нито лъкатушеше в трафика, шофьорът му бе сигурен, че са успели да се измъкнат.
Борн откачи от веригата последния мотоциклет и се метна на седалката. Къде са ключовете? Той запали една клечка от кибритената кутия, която Чевик му бе подхвърлил, и се наведе, за да я предпази от вятъра. Пламъкът трепна само за секунда, но Борн успя да види, че ключовете са прикрепени от долната страна на блестящия черен резервоар.
Вкара ключа и запали двигателя „Twin Cam 88 В“. Той форсира мотора, измествайки тежестта си назад. Предната част на мотоциклета се вдигна, докато той се носеше към задния край на ремаркето.
Когато още летеше във въздуха, автомобилите зад камиона натиснаха спирачки, предниците им се завъртяха опасно. Борн удари настилката, наведе се напред, мотоциклетът подскочи веднъж, набирайки скорост, щом двете гуми стъпиха на пътя. В хаос от свистящи колела и разтопена гума той направи остър завой и се втурна след черния хамър.
След един дълъг, изпълнен с напрежение миг той го забеляза на претъпкания с автомобили площад, където 23 улица се пресичаше с „Конститюшън Авеню“, насочвайки се на юг към „Линкълн Мемориъл“.
Борн включи мотоциклета на по-висока скорост и подкара на зигзаг, врязвайки се в кръстовището, докато светофарът светеше жълто, което доведе до ново свистене на спирачки и гневни клаксони.
Той следваше хамъра, който описваше четвърт обиколка около осветения мемориал достатъчно бавно, така че Борн успя да скъси разстоянието между тях. Когато хамърът продължи към отклонението за „Арлингтън Мемориъл Бридж“, той даде газ и се блъсна в задната му броня. Колата не обърна внимание на маневрата на мотоциклета, сякаш бе слон, размазващ муха. Преди Борн да успее да изостане, шофьорът натисна рязко спирачките. Тежката задна част на колата се блъсна в мотоциклета, изхвърляйки го към мантинелата, под която течаха черните води на Потомак. Насреща му летеше един фолксваген, чийто клаксон свиреше, той почти успя да довърши работата, която хамърът бе започнал. Но в последния момент Борн успя да овладее мотора, заобиколи фолксвагена и отново се вля в трафика след ускоряващия хамър.
Над главата си чу издайническо туип-туип-туип, погледна нагоре и видя тъмно насекомо с блестящи очи: хеликоптер на ЦРУ. Сорая отново бе използвала телефона си.
Сякаш бе прочела мислите му, телефонът му иззвъня и той чу плътния й глас в ухото си.
— Точно над теб съм. Има кръстовище с кръгово движение в центъра на Кълъмбия Айлънд. Увери се, че хамърът ще стигне дотам.
Той задмина един миниван.
— Оцеля ли Хитнър?
— Тим е мъртъв заради теб, кучи сине.
Хеликоптерът се приземи на островчето на кръговото движение и ужасният шум секна внезапно, когато пилотът изгаси мотора. Черният хамър продължаваше да се движи, сякаш нищо не бе станало. Борн си проби път между колите и отново се доближи до хамъра.