Той видя Сорая и двама други агенти на ЦРУ да излизат от хеликоптера с полицейски каски на главите и огнестрелни оръжия в ръцете. Зави рязко и се изравни с хамъра. Със свития си лакът разби страничното стъкло на шофьора.
— Отбий! — изкрещя той. — Отбий на кръстовището или ще те застрелям!
Втори хеликоптер се появи над Потомак, приближавайки се бързо към тяхната позиция. Подкрепление на ЦРУ.
Хамърът не даваше признаци, че намалява. Без да сваля очи от пътя, Борн се протегна назад и отвори чантата с инструменти на седалката. Пръстите му напипаха гаечен ключ. Той знаеше, че ще има само една възможност. Изчислявайки курса и скоростта, той хвърли ключа, който се блъсна в задната гума откъм страната на шофьора. Колелото мина през гаечния ключ и го изхвърли с ужасна сила към задната ходова част.
Изведнъж хамърът се разтресе, което вкара ключа още по-дълбоко в ходовата част. След това нещо се счупи, може би ос, и колата намали скоростта, въртейки се почти неконтролируемо. Повече по инерция, той се заби в бордюра до кръстовището и спря, но моторът му потракваше като часовник.
Сорая и другите агенти се разпръснаха, за да се приближат към хамъра с извадени оръжия, насочени към купето. Когато скъси достатъчно разстоянието, Сорая простреля двете предни гуми. Друг агент стори същото със задните. Хамърът щеше да остане там, докато влекач на ЦРУ не го изтегли обратно в щабквартирата за криминологични експертизи.
— Всички вън от колата! Вън от колата веднага! — изкрещя Сорая.
Когато агентите заобиколиха хамъра, Борн видя, че те носят бронежилетки. След смъртта на Хитнър Сорая не искаше да поема никакви рискове.
Те бяха на десетина метра от хамъра, когато Борн усети, че настръхва. Нещо не беше наред, но той просто недоумяваше какво. Погледна отново, всичко изглеждаше наред — целта заобиколена, приближаващите се агенти, вторият хеликоптер, кръжащ отгоре, шумът, който се засилваше все повече…
И изведнъж разбра.
Боже мой!, помисли си Борн и рязко завъртя дръжките на мотоциклета, увеличавайки скоростта. Той изкрещя на агентите, но през шума на двата хеликоптера и на собствения му мотоциклет едва ли някой щеше да го чуе. Сорая се приближаваше към вратата на шофьора, докато другите, разпръснати зад нея, бяха готови да я прикрият с кръстосан огън, ако се наложи.
Сцената се разиграваше перфектно, но не беше така.
Борн се наведе напред, докато мотоциклетът се носеше през кръстовището. Трябваше да измине още стотина метра, което щеше да го изведе отляво на хамъра. Той свали дясната си ръка от дръжката на кормилото и започна да маха като обезумял, но агентите бяха съсредоточени върху целта си.
Той форсира двигателя и дълбокото му гърлено бучене най-после надви вибриращото туип-туип-туип на кръжащия хеликоптер. Един от агентите го забеляза как ръкомаха. Той извика на другия агент, който изгледа Борн, докато той профучаваше покрай хамъра.
Сцената се разиграваше като от учебник на ЦРУ, но не беше така, защото двигателят на хамъра потракваше, охлаждайки се, докато все още работеше.
Сорая беше на по-малко от пет метра от целта, движеше се напрегнато, полуприведена. Очите й се разшириха, когато го видя, но в този момент той я сграбчи с протегнатата си дясна ръка, преметна я зад себе си върху мотоциклета. Един от агентите, който лежеше на земята, алармира втория хеликоптер, тъй като той внезапно се издигна и се отдалечи в обсипаната със звезди нощ.
Тиктакането, което Борн бе чул, не можеше да идва от машината. То идваше от бомба с дистанционно задействане.
Експлозията разкъса хамъра, превръщайки частите му в димящи шрапнели, които свистяха зад тях. Борн, който засили мотоциклета до пределна скорост, усети как ръцете на Сорая обгръщат кръста му. Той се наведе ниско над кормилото, а тя се притисна с гърдите си към гърба му, докато се нагаждаше към неговата стойка. Бучащият въздух бе нажежен като в пещ, небето стана искрящо оранжево, след което се покри с мазен черен дим. Градушка от метални късове виеше и свистеше наоколо, разораваше земята, удряше настилката на пътя, съскаше в реката, изстивайки.
Борн със Сорая, вкопчена здраво в него, ускори към светлините на величествения Вашингтон.
Четвърта глава
Джейкъб Силвър и брат му се появиха отвън около вечеря, когато дори такива градове като Вашингтон изглеждат опустели или най-малкото самотни, някаква мрачна меланхолия лишава улиците от живот. Когато двамата мъже влязоха в тихото фоайе на хотел „Конститюшън“ на северния ъгъл на 20 улица и „Еф Стрийт“, Томас, дежурният служител на рецепцията, напусна мястото си и побърза покрай релефните мраморни колони, по луксозните килими да ги посрещне.