Той имаше основание да бърза. Както и другите служители на рецепцията, беше получил шумоляща нова стодоларова банкнота от Лев Силвър, брата на Джейкъб Силвър, когато той се регистрира. Тези еврейски търговци на диаманти от Амстердам явно бяха заможни хора. Към двамата Силвър трябваше да се отнасят с най-голямо уважение и грижа, както подобаваше на високото им положение.
Томас, нисък мъж с потящи се ръце, който приличаше на мишка, забеляза, че лицето на Джейкъб Силвър бе зачервено и възбудено като при победа. Работата на Томас бе да предусеща нуждите на високопоставените си клиенти.
— Господин Силвър, казвам се Томас. За мен е удоволствие да се запознаем, сър — каза той. — Има ли нещо, което мога да направя за вас?
— Има, Томас — отговори Джейкъб Силвър. — Бутилка от най-доброто ви шампанско.
— И извикай пакистанеца — добави Лев Силвър, — как му беше името?
— Омар, мистър Силвър.
— О, да, Омар. Харесва ми. Нека той да донесе шампанското.
— Много добре. — Томас почти се прегъна от кръста в поклон. — Веднага, господин Силвър.
Той бързо се отдалечи, докато братята Силвър влязоха в облицованата с плюш кабина на асансьора, която ги качи безшумно на петия етаж.
— Как мина? — попита Лев Силвър.
— Перфектно — отговори Джейкъб Силвър.
В апартамента той съблече сакото и якето си и се насочи директно към банята, като запали всички светлини. Чу зад себе си във всекидневната да се включва телевизор. В банята свали пропитата си от пот риза.
В банята с розов мрамор всичко бе подготвено.
Джейкъб Силвър, гол до кръста, се наведе над мраморната мивка и махна златистите лещи. Висок, с телосложение на бивш ръгби играч, той бе в отлична форма на атлет: плосък корем, мускулести рамена, мощни крайници. Затвори пластмасовата кутия, в която внимателно постави лещите, и се погледна в огледалото. Зад отражението си той видя голяма част от апартамента в кремаво и сребристо. Чуваше ниското бръмчене на Си Ен Ен. След това каналът се превключи на „Фокс Нюз“, след това на Ем Ес Ен Би Си.
— Нищо. — Наситеният теноров глас на Мута ибн Азиз прозвуча от другата стая. Мута ибн Азиз сам бе избрал псевдонима си „Лев“. По никой от новинарските канали.
— Няма и да има — каза Джейкъб Силвър. — ЦРУ са изключително ефикасни в манипулирането на медиите.
Мута ибн Азиз се появи в огледалото, с едната си ръка се държеше за рамката на вратата към банята, другата бе скрита зад него. Тъмна коса и очи, класическо семитско лице, ревностна и неугасима решимост, той бе по-малкият брат на Абуд ибн Азиз.
Мута влачеше зад себе си стол, който намести срещу тоалетната чиния. Погледна се в огледалото и каза:
— Изглеждаме като голи без бради.
— Това е Америка. — Джейкъб направи рязък жест с глава. — Върви в стаята.
Останал отново сам, той последва хода на мислите на Фади. Отказа се от самоличността на Хирам Чевик в момента, в който заедно с Мута се измъкнаха от черния хамър. Мута, както бе инструктиран по-рано, бе оставил полуавтоматичния пистолет „Берета“ със зловещ заглушител на предната седалка, когато се блъснаха в тротоара. Той самият имаше сигурна ръка, но никога не се е съмнявал в точната стрелба на Мута ибн Азиз.
Те изскочиха, докато хамърът потегляше, шмугнаха се зад един ъгъл, преминаха бързо през 20 улица до „Еф Стрийт“ и изчезнаха като привидения в уютно осветената сграда на хотела.
Междувременно, на километър от тях, Ахмад със своя товар от експлозив С4, с който бе натъпкана предната част на купето на хамъра, вече бе станал мъченик, бе отишъл в рая. Герой за семейството си, за народа си.
Целта ти е да елиминираш възможно най-много от тях — му каза Фади, когато Ахмад доброволно пожела да стане мъченик. Всъщност имаше много доброволци, които не се различаваха особено един от друг. Всички бяха абсолютно надеждни. Фади избра Ахмад, защото му бе братовчед. Той, естествено, бе един от многото му братовчеди, но Фади дължеше на чичо си малка услуга, която върна по този начин.
Фади бръкна в устата си, извади порцелановите зъбни фасети, които използва, за да разшири челюстта на Хирам Чевик. Изми ги с вода и сапун и ги върна в куфарчето с твърди стени, което търговците използваха за транспортирането на скъпоценни камъни и бижута. Мута предвидливо го беше поставил на широкия ръб на ваната, така че всичко да е леснодостъпно: лабиринт от малки полички и отделения, напълнени с какви ли не театрални гримове, козметика за почистване, изкуствени венци, перуки, цветни контактни лещи и различни протези за носове, захапки, зъби и уши.