Изстиска разтворител върху голям памучен тампон и внимателно отстрани грима от лицето, врата и ръцете си. Естествената му, загоряла от слънцето кожа се показваше на ивици, свали цяло десетилетие от възрастта си, докато истинското лице на Фади не се появи изцяло. Кратко време, през което той бе самият себе си, ценно като скъпоценен камък, в центъра на вражеския лагер. След това той и Мута ибн Азиз щяха да изчезнат, издигайки се през облаците, към следващата им цел.
Той избърса лицето и ръцете си с хавлия, върна се във всекидневната на апартамента, където Мута гледаше „Семейство Сопрано“ по Ейч Би Оу.
— Отвратен съм от това създание Кармела, жената на водача им — каза той.
— Би трябвало. Погледни голите й ръце!
Кармела стоеше на отворената врата на нейната покварена огромна къща и гледаше как поквареният и огромен съпруг влиза в покварения огромен „Кадилак Ескалейд“.
— И дъщеря им прави секс преди брака. Защо Тони не я убие, както повелява законът? Убийство на честта, така че той и семейната чест да не бъдат потъпкани в калта.
В изблик на отвращение Мута ибн Азиз се приближи към телевизора и го изключи.
— Ние полагаме усилия да посветим нашите жени в мъдростта на Мохамед, на Корана, на истинската вяра, която да ги води — каза Фади. — Тази американка е неверница. Тя е едно нищо, нищожество.
На вратата се чу дискретно почукване.
— Омар — каза Мута. — Аз ще отворя.
Фади мълчаливо кимна, преди да влезе отново в банята.
Мута прекоси плюшения килим, разтвори широко вратата, за да може Омар да влезе. Той бе висок, широкоплещест мъж на не повече от 40 години, с бръсната глава, бързо появяваща се усмивка и склонност да разказва неразбираеми шеги. На рамото си беше подпрял сребърен поднос с бутилка в огромна кофа за лед, две чаши и плато от прясно нарязани плодове. Омар изпълваше вратата като Фади, помисли си той за двамата мъже, които бяха долу-горе на една височина и тегло.
— Шампанското — каза Омар, без да е нужно, и пресече стаята, за да остави товара си на стъклената масичка за коктейли. Ледът издаде звънтящ звук, когато той извади бутилката.
— Аз ще го отворя — каза Мута, грабвайки тежката бутилка с шампанско от ръцете на сервитьора.
Когато Омар подаде кожената папка със сметката, Мута извика:
— Джейкъб, шампанското е тук. Трябва да се подпишеш.
— Кажи на Омар да дойде в банята.
Омар погледна въпросително.
— Върви — усмихна се очарователно Мута ибн Азиз. — Уверявам те, че няма да те ухапе.
Мута върна бутилката в леглото й от ситно натрошен лед. Той нямаше представа колко струва шампанското и въобще не го интересуваше. Когато чу силен шум от банята, той включи отново телевизора и усили звука. Сменяше каналите, тъй като „Семейство Сопрано“ бе свършил, и се спря, когато разпозна лицето на Джак Никълсън. Гласът на актьора изпълни стаята.
— Джони е тук! — изграчи Никълсън през отвора във вратата на банята, който бе направил с брадва.
Омар бе завързан за стола в банята с ръце зад гърба. Големите му кафяви влажни очи гледаха към Фади. Мястото на челюстта му със следа от удар започваше да се подува.
— Ти не си евреин — каза Омар на урду. — Ти си мюсюлманин.
Фади не му обърна внимание, погълнат от работата си, която в момента бе смъртта.
— Ти си мюсюлманин като мен — повтори Омар. За негова голяма изненада той не изглеждаше уплашен. Сякаш бе изпаднал в състояние, подобно на сън, сякаш от момента на раждането си бе очаквал тази среща. — Как можете да правите това?
— След малко ти ще се превърнеш в мъченик за каузата — каза Фади на урду, който баща му се бе постарал той да научи като дете. — Защо се оплакваш?
— Това е вашата кауза — каза Омар спокойно. — Не моята.
Той призова от дълбините на своята същност всички скрити сили, защото по природа бе плашлив човек. Сега, осъзна той, имаше публиката, за която бе мечтал.
— Ислямът е религия на мира, а вие водите ужасна, кървава война, която унищожава семейства и цели поколения.