— Американските терористи не ни дадоха избор. Те смучат от нашия петрол, но това не е достатъчно за тях. Те искат да притежават петрола ни. Така че те измислят лъжи и ги използват като оправдание, за да нахлуят в нашата земя. Американският президент твърди — разбира се, лъже, — че неговият Бог му е проговорил. Американците съживиха епохата на кръстоносците. Те са най-големите неверници в света — там, накъдето тръгнат, Европа ги следва, независимо дали с желание или неохотно. Америка е като огромна машина, която се търкаля по целия свят, прегазвайки всичко по пътя си. Ако не ги спрем, те ще ни унищожат. Те искат точно това. Гърбовете ни са притиснати до стената. Ние бяхме въвлечени в тази война на оцеляване въпреки желанието ни. Те постоянно ни отнемаха мощта и достойнството. Сега искат да окупират целия Близък изток.
— Ти говориш с ужасна, разяждаща омраза.
— Дар от американците. Пречисти се от цялата западна поквара.
— Ще ти кажа, че докато си съсредоточен върху омразата, ти си обречен. Твоята омраза те е направила сляп за всяка друга възможност, освен за тази, създадена от теб.
Тръпка от едва сдържан гняв премина през него.
— Не съм създавал нищо! Аз защитавам онова, което трябва да бъде защитено! Не можеш ли да видиш, че целият ни живот виси на косъм.
— Ти си този, който не може да види. Има друг начин!
Фади дръпна главата му назад, думите му прозвучаха саркастично.
— Ах, да, сега ти ми отвори очите, Омар. Ще се откажа от народа си, от наследството си. Ще стана като теб слуга, обслужващ упадъчните прищевки на разглезени американци, зависещ от трохите, останали на масата им.
— Виждаш само това, което искаш да видиш — каза Омар тъжно. — Само трябва да погледнеш израелския модел, за да видиш какво може да бъде направено с упорит труд и…
— Израелците имат парите и военната мощ на Америка зад себе си — изсъска Фади в лицето му. — Те имат и ядрена бомба.
— Разбира се, това е, което ти виждаш. Но самите израелци са нобелови лауреати по физика, икономика, химия, литература, печелили са отличия в квантовата механика, термодинамиката на черните дупки, теорията на струните. Израелците са създатели на „Пакард Бел“, „Оракъл“, „Скан Диск“, „Акамай“, „Меркюри Интерактив“, „Чек Пойнт“, „Амдокс“, „Ай Си Кю“.
— Говориш безсмислици — каза Фади презрително.
— За теб, да. Защото знаеш само да унищожаваш. Тези хора са създали живот за самите себе си, за децата си, за децата на децата си. Това е моделът, който трябва да следваш. Обърнете се навътре, помагайте на своите хора, образовайте ги, позволете им да направят нещо за себе си.
— Ти си луд — каза Фади в бяс. — Никога. Свършено е. Край.
Дланта му разсече въздуха. Тя държеше блестящо острие, което преряза гърлото на Омар от край до край.
След като хвърли последен поглед към маниакално ухиленото лице на Никълсън, Мута ибн Азиз влезе в гротескната баня от розов мрамор, която му приличаше на плът с одрана кожа. Омар седеше на стола, който той бе поставил до ваната. Фади, наведен над него, изучаваше лицето му, сякаш искаше да го запомни. Сандъчето с гримове бе обърнато, сигурно Омар беше го съборил, докато е ритал в смъртните си гърчове. Малки бурканчета, счупени шишенца, протези бяха пръснати из цялото помещение.
— Изглежда толкова тъжен, свлечен на стола — каза Мута.
— Той е извън тъгата — каза Фади. — Извън всички болки и удоволствия.
Мута се взря в безжизнените очи на Омар, зениците му бяха застинали и разширени в смъртта.
Фади седна на ръба на ваната. След миг колебание Мута вдигна електрическа машинка за подстригване от пода. Беше закачил огледало на стената зад ваната с вакуумни закачалки. Фади се гледаше в него, следейки всяко движение, докато другарят му започна да стриже косата му.
Когато Мута свърши, Фади се изправи. Хвърли поглед в огледалото над мивката, а след това отново към Омар. Обърна се на една страна и Мута обърна главата на Омар, така че да се вижда същата страна. После другата страна.
— Още малко тук — Фади посочи мястото, където Омар беше оплешивял.
Когато остана доволен, той се изправи и започна да си оформя носа на Омар, леката му обратна захапка, удължените му ушни миди.
Задно съблякоха униформата на Омар, чорапите и обувките му. Фади не забрави бельото му, като облече първо него. Трябваше да бъде напълно автентичен.
— La ilaha ill Allah — ухили се Мута. — Изглеждаш точно като пакистанския слуга.