Фади кимна.
— Време е.
Минавайки през апартамента, той взе таблата, която Омар бе донесъл. В коридора взе асансьора за обслужващия персонал до мазето. На екрана на ръчно видеоустройство извади схемите на хотела. Отне му по-малко от три минути, за да локализира помещението, в което се намираха електрическите панели за вентилационната и отоплителната система, електричеството и системата за пръскачките в случай на пожар. Вътре той отстрани капака на панела за пръскачките, разкачи жиците за петия етаж. Цветовият код на жиците щеше да изглежда непокътнат на всеки, който провереше, но сега кабелите бяха дадени на късо, така че пръскачките на петия етаж да не работят.
Върна се на петия етаж по същия начин, както беше дошъл. Една камериерка влезе в асансьора на втория етаж и той я заговори, имитирайки гласа на Омар. Тя слезе на четвъртия етаж, без да заподозре нещо.
Върна се в апартамента на братя Силвър и влезе в банята. От долното чекмедже на куфара си извади малък спрей и два метални контейнера с въглероден дисулфид. Изпразни единия контейнер в скута на Омар, миризмата на развалени яйца се разнесе във въздуха. Във всекидневната изпразни втория контейнер под прозореца, където падаше подгъвът на плътните завеси. След това напръска завесите с вещество, което щеше да превърне материята от трудно горима в запалима.
Връщайки се в трапезарията, каза:
— Имаш ли всичко, от което се нуждаеш?
— Не съм забравил нищо, Фади.
Фади се вмъкна обратно в банята и запали катализатора в скута на Омар. От него нямаше да остане и следа, нито разпознаваема кост, нито парче плът щяха да оцелеят от ужасната, пъклена жарава, която катализаторът щеше да постигне. В това време Мута запали края на завесите и те заедно напуснаха апартамента. Разделиха се почти незабавно, Мута ибн Азиз към стълбите, Фади отново към асансьора за прислугата. Две минути по-късно той излезе през страничния изход, сякаш бе Омар, излязъл да изпуши една цигара. Тридесет и четири секунди по-късно Мута се присъедини към него.
Тъкмо бяха завили от 20 улица към „Ейч Стрийт“, защитени от грамадата на една от сградите на университета „Джордж Вашингтон“, когато с оглушително бучене огънят изби прозореца на петия етаж и лумна в трите стаи в апартамента на братя Силвър.
Те вървяха по улицата под звуците на викове и засилващ се вой на сирени. Трептящ червен пламък се издигна в нощта, сърцераздирателната светлина на унищожение и смърт.
Фади и Мута ибн Азиз знаеха това добре.
Отдалечен както от лукса, така и от международния тероризъм, Нортийст бе изпълнен със свои собствени, вътрешни трагедии, произтичащи от бедност, вражди и липса на граждански права — отровните елементи на едно съществуване, толкова познато на Фади и Мута ибн Азиз.
Банди владееха голяма част от територията, наркотрафикът и проституцията бяха бизнесът, от който се хранеха силните, лишените от морал. Ожесточени войни за територии, престрелки от преминаващи автомобили, бушуващи пожари се случваха почти всяка нощ. Нямаше нито един патрулиращ полицай от вашингтонската полиция, който би рискувал да навлезе пеша по тези улици без въоръжено подкрепление. Това се отнасяше и за патрулните коли, в които винаги имаше по две ченгета. Понякога при особено опасни нощи или при пълнолуние — по трима или четирима.
Борн и Сорая караха през нощта по тези бедняшки улици, когато той забеляза за втори път черно камаро зад тях.
— Имаме опашка — каза той през рамо.
— Това са агенти на „Тифон“ — отвърна Сорая, без да погледне назад.
— Откъде знаеш?
Сред свистенето на вятъра той чу особеното метално изщракване на автоматичен нож. След това острието опря в гърлото му.
— Отбий — каза тя в ухото му.
— Ти си полудяла. Хвърли ножа.
Тя притисна по-силно острието на ножа.
— Прави каквото ти казвам.
— Не знам какво.
Тя го блъсна в гърба.
— По дяволите! Отбий веднага!
Той послушно намали. Черното камаро се приближи, боботейки, от лявата му страна и го притисна до тротоара. Сорая наблюдаваше със задоволство, когато Борн внезапно натисна с палеца си нерва от вътрешната страна на китката й. Пръстите й се разтвориха инстинктивно и той хвана падащия автоматичен нож за дръжката, затвори го и го прибра в якето си.
Камарото стриктно следваше указанията и застана косо до бордюра точно пред него. Задната врата се отвори и един въоръжен агент изскочи оттам. Борн завъртя рязко дръжките на кормилото, двигателят на мотоциклета изрева и той зави надясно напряко през една поляна с изсъхнала трева, а после по тясна алея между две къщи.