Той чуваше викове зад себе си, блъскането на врата, гневното бучене на двигателя на камарото. Алеята обаче беше твърде тясна, за да може колата да последва мотоциклета. Можеше да се опитат да го засекат от другата страна, но той имаше решение и на това. Познаваше тази част на Вашингтон и бе готов да се обзаложи, че те не я познават.
Освен това трябваше да се справи със Сорая. Макар да й бе отнел ножа, тя можеше да използва всяка част от тялото си като оръжие. И тя го правеше с точни и ефективни движения. Забиваше ставите на пръстите си в бъбреците му, удряше го с лакът в ребрата, дори се опита да извади окото му с пръст, очевидно отмъщавайки за това, което бе станало с клетия Том Хитнър.
Борн изтърпя всички атаки с мрачен стоицизъм, опитвайки да се защити, доколкото може, докато мотоциклетът се носеше по тясната алея между мръсните стени на сградите от двете страни. Кофи за боклук и пияници в безсъзнание бяха най-честите препятствия, които му се налагаше да заобикаля.
Трима младежи се появиха в края на алеята. Двамата носеха бейзболни бухалки, които размахваха с неприкрита заплаха. Третият насочи към него евтин пистолет, когато мотоциклетът се приближи.
— Дръж се! — изкрещя той на Сорая и усещайки ръцете й да обгръщат здраво кръста му, се наклони назад, като измести рязко центъра на тежестта и същевременно форсира машината. Предното колело се отдели от земята. Мотоциклетът се втурна срещу бандитите, ревейки като лъв в атака. Чу се изстрел, но долната част на мотоциклета ги защити. Борн изтръгна бухалката от ръцете на бандита отляво, удари с нея китката на третия тийнейджър и изби оръжието.
Те стигнаха до края на алеята, той се наведе напред, връщайки обратно мотоциклета на две колела точно навреме преди един остър завой надясно, надолу по улица, осеяна с боклук и пълна с улични кучета, които се разлаяха при оглушителното преминаване на харлея.
Борн каза:
— Сега можем да оправим…
Той не успя довърши. Сорая бе притиснала със сгънатата си ръка трахеята му и оказваше смъртоносен натиск.
Пета глава
— Проклет да си, проклет да си, проклет да си! — повтаряше Сорая монотонно като екзорсист.
Борн едва я чуваше. Той бе твърде зает да остане жив. Мотоциклетът фучеше със сто километра в час надолу по улицата, по грешен път, докато всичко това се случваше. Успя да избегне един стар форд, който надуваше клаксона, а отвътре някой сипеше ругатни. Междувременно закачи странично един линкълн, паркиран на отсрещния тротоар. Мотоциклетът се удари, подскочи, оставяйки дълга неравна черта на предния калник на континентала. Трахеята на Борн, почти напълно блокирана от задушаващата хватка на Сорая, не пропускаше въздух в дробовете му. Звезди проблеснаха в периферното му зрение и за части от секундата той загуби съзнание.
Дори и тогава той забеляза, че линкълнът се раздвижва, прави остър обратен завой и започва да преследва с висока скорост мотоциклета, който го е одрал. Отпред камион се движеше с грохот към него, заел по-голямата част от улицата.
Линкълнът рязко увеличи скоростта, а когато се изравни с него, затъмнените му прозорци се смъкнаха, появи се кръгло черно лице, което гледаше намръщено и ругаеше. След това се показа изгладнялото дуло на оръжие с рязана цев.
— Т’ва да ти е за урок, копеле!
Преди кръглоликият да успее да дръпне спусъка, Сорая го ритна с левия си крак. Носът на ботуша й удари дулото на оръжието, то се отметна рязко нагоре и изстрелът се насочи към короните на дърветата, растящи край улицата. Борн се възползва от възможността, завъртя дръжките на кормилото и се понесе надолу по улицата право срещу огромния камион. Шофьорът видя самоубийствената им маневра и изпаднал в паника, завъртя остро волана, като същевременно натисна рязко и задържа спирачките. Камионът издаде виещ звук в знак на протест и се преобърна странично, препречвайки пътя.
Сорая видя смъртта да се приближава с бясна скорост, изкрещя на арабски и отпусна хватката си около врата на Борн, за да го обгърне отново през кръста.
Борн се закашля, вдишвайки живителна глътка въздух, наклони се изцяло надясно и изгаси мотора секунда преди да се врежат в камиона.
Викът на Сорая секна. Мотоциклетът падна настрани сред искри й пръски кръв от ожулената кожа на крака на Борн, докато те се плъзгаха към лудо въртящите се оси на камиона.