Борн включи двигателя, използвайки инерцията и тежестта на телата им, за да изправи отново мотоциклета.
Сорая, твърде замаяна, за да поднови незабавно атаката си, каза:
— Спри, моля те, спри веднага!
Борн не й обърна внимание. Той знаеше какво прави.
Директорът разговаряше с Матю Лърнър, който го осведомяваше за подробностите около бягството на Хирам Чевик и ужасяващото развитие на случая.
— С изключение на Хитнър — каза Лърнър, — щетите са леки. Двама агенти с порезни рани и ожулвания — единият от тях е и с мозъчно сътресение. Трети агент е изчезнал. Минимални щети на птичката на земята — той имаше предвид хеликоптера, — никакви на тази във въздуха.
— Това стана на обществено място — каза Стария. — Беше аматьорско изпълнение.
— Какво, по дяволите, си мислеше Борн, като изкара Чевик навън?
Директорът погледна към портрета на президента, който висеше на една от стените в заседателната зала. На другата пък имаше портрет на предишния директор на ЦРУ. Първо те изцеждат до капка, а после поръчват портрета ти, помисли си той с горчивина. Годините минаваха покрай него, но в някои дни — като днес например — той усещаше как всяка песъчинка в пясъчния часовник го затрупва бавно и безнадеждно. Атлант с приведени рамена.
Директорът порови в някакви документи и вдигна един лист към светлината.
— Шефът на вашингтонската полиция се обади, също и шибаното ФБР. — Той впи поглед в Лърнър. — Знаеш ли какво искаха, Матю? Искаха да знаят дали могат да помогнат. Можеш ли да си представиш? Е, аз мога. Президентът се обади да попита какво, по дяволите, става, дали сме атакувани от терористи, дали трябва да тръгва за Оз.
Това бе другото име на тайната правителствена резиденция, секретното място, от което президентът и екипът му можеха да управляват страната в случай на мащабен извънреден случай.
— Казах му, че всичко е под контрол. Сега ти задавам същия въпрос и, за Бога, по-добре е да получа отговора, който искам.
— В края на краищата се връщаме отново към Борн — каза Лърнър, докато четеше набързо приготвените бележки, които шефът на канцеларията му бе дал в последния момент преди началото на срещата. — Най-новата история на ЦРУ е изпълнена с обърквания и катастрофи, които по някакъв начин винаги са свързани с Джейсън Борн.
Неприятно ми е да ти кажа, че съм те предпазил, но цялата тази бъркотия можеше да бъде избегната, ако не бе позволил на Линдрос да тръгне. Знам, че някога е бил полеви агент, но това е било преди време. Реакциите бързо се притъпяват от административните задължения. Той трябваше да си управлява агенцията. Кой ще я ръководи, ако е мъртъв? Провалът с Чевик бе пряк резултат от това, че „Тифон“ нямаше ръководител.
— Всичко, което казваш, е вярно, по дяволите. Не биваше да позволявам на Мартин да ме въвлича в тази история. Катастрофа след катастрофа край Рас Дежен. Добре, поне този път Борн няма да се измъкне от контрол.
Лърнър поклати глава.
— Дали това е достатъчно?
— Какво имаш предвид?
— Все повече си мисля, че има реална възможност Борн да е замесен в бягството на Чевик.
Веждите на Стария се сключиха.
— Имаш ли доказателство за това?
— Работя по въпроса — каза Лърнър. — Но това е толкова логично. Бягството е било планирано предварително. Хората на Чевик имаха нужда той да излезе от килията и Борн свърши това доста ефикасно. Успяхме да се убедим в неговата ефективност.
Стария удари с ръка по масата.
— Ако той стои зад бягството на Чевик, кълна се, че ще го одера жив.
— Аз ще се погрижа за Борн.
— Търпение, Матю. За момента се нуждаем от него. Трябва да върнем Мартин Линдрос и сега Борн е единствената ни надежда. Отдел „Операции“ изпрати втория екип „Скорпиън“ да открие първия, загубихме и двата.
— Казах ти, че с моите контакти мога да събера малък екип от наемници, бивши сътрудници на Агенцията за национална сигурност, които сега са в частния сектор.
Директорът поклати глава.
— Тази идея бе мъртва от самото начало. Никога не бих позволил на група наемници, хора, които не познавам, които не са под мое командване, да участват в такава деликатна мисия.
— Но Борн… Проклятие, ти знаеш миналото му, и сега историята се повтаря. Той прави каквото си поиска, каквото му изнася и не му пука за никой друг.
— Всичко, което каза за Борн, е вярно. Лично аз презирам този човек. Той олицетворява това, което смятам за заплаха за организация като ЦРУ. Но знам нещо друго — той е лоялен към хората, с които е свързан. Мартин е един от тях. Ако някой може да го открие и измъкне, това е Борн.