Тя поклати упорито глава.
— Познавах Тим от дълго време, той не беше предател.
— Точно такива хора обикновено са предателите, Сорая!
— Млъкни!
— Може би не е бил предател по свое желание. Може би са го държали в ръцете си по някакъв начин.
— Не искам да чуя нито една дума повече срещу Тим. — Тя размаха заплашително ножа. — Просто се опитваш да спасиш собствената си кожа.
— Ти си абсолютно права, че бягството на Чевик е било планирано предварително. Но аз не знаех къде е държан Чевик — не знаех дори, че държите някого, докато ти не ми го каза десет минути преди да ме заведеш при Чевик.
Това я накара да млъкне. Тя го погледна странно, със същия поглед, който му направи впечатление, когато я видя за първи път в оперативния център на „Тифон“.
— Ако съм ти враг, защо те спасих от експлозията?
Тя потръпна леко.
— Не претендирам, че имам всички отговори.
Борн сви рамене.
— Ако вече си взела решение, може би не трябва да те обърквам с истината.
Тя пое въздух, ноздрите й се разшириха.
— Не знам в какво да вярвам. Откакто дойде в „Тифон“…
Той протегна светкавично ръка и я обезоръжи. Сорая го гледаше с широко отворени очи, когато той обърна ножа и й го подаде с дръжката към нея.
— Ако ти бях враг…
Взе ножа и го плъзна обратно в неопреновата кания отзад на кръста си.
— Добре, значи не си ти врагът. Но и Тим не е. Трябва да има друго обяснение.
— Тогава ще го намерим заедно — каза той. — Аз трябва да изчистя моето име, а ти това на Хитнър.
— Дай ми дясната си ръка — каза тя на Борн.
Хвана китката му и обърна ръката му с дланта нагоре. С другата си ръка тя допря острието на ножа до върха на показалеца му.
— Не мърдай.
С умело движение тя прокара острието по кожата му и отдели малко кръгче от полупрозрачен материал, толкова тънко, че Борн не го бе усетил или забелязал.
— Готово. — Тя го държеше под колебливата светлина на уличните лампи, за да може Борн да го разгледа. — Това е известно като НСУ. Наноелектронно следящо устройство според техниците от ДАРИА. — Тя имаше предвид Агенцията за изследователски проекти в сферата на отбраната към министерството на отбраната. — Използва нанотехнология — микроскопични сървъри. Затова те засякох толкова бързо с хеликоптера.
Борн наистина беше се учудил как хеликоптерът на ЦРУ го откри толкова бързо, но предположи, че са разпознали характерната форма на хамъра. Той се замисли за момент. Сега си спомни с поразителна яснота любопитния поглед на Тим Хитнър, докато четеше копието от телефонния разговор на Чевик: ето как му бяха прикачили устройството.
— Значи са смятали да ме следят по целия път до Рас Дежен, нали! — Той погледна Сорая, която прибра устройството в малка кръгла пластмасова кутийка и зави капачето.
Тя кимна.
— Заповед на директора.
— Толкова за обещанията да действам свободно — каза Борн горчиво.
— Сега си свободен.
— Благодаря.
— Какво ще кажеш да ми върнеш услугата?
— За какво става дума?
— Позволи ми да ти помогна.
Той поклати глава.
— Ако ме познаваше по-добре, щеше да знаеш, че работя сам.
Сорая го погледна, сякаш искаше да каже нещо, после промени решението си.
— Както ти самият спомена, вече си имаш сериозни проблеми със Стария. Ще се нуждаеш от вътрешен човек. Някой, на когото можеш да се довериш напълно. — Тя направи стъпка назад към мотоциклета. — Знаеш толкова сигурно, колкото това, че двамата стоим тук, че Стария ще се опита да те прецака по всякакъв начин.
Шеста глава
Ким Лъвет беше уморена. Бързаше да се прибере вкъщи при съпруга си, с когото бяха женени от шест месеца. Той бе твърде отскоро във Вашингтон и бяха твърде отскоро заедно, за да са се примирили вече с непоносимата раздяла, което се дължеше на естеството на работата на жена му.
Ким беше винаги уморена. Вашингтонският отдел за разследване на пожари нямаше нормално работно време. Затова агенти като Ким, умни, опитни и кадърни, бяха като хирурзи на бойното поле.
Ким отговори на обаждането на противопожарната служба във Вашингтон по време на кратката пауза в изтощителната къртовска работа по попълването на документите за множеството разследвания за пожари. Това бе един от малкото моменти през последните дни, когато тя си бе позволила да помисли за съпруга си — за широките му рамене, силните му ръце, голото му тяло. Унесът не продължи дълго. Тя взе оборудването си и потегли към хотел „Конститюшън“.