Чу сирената, когато излезе навън. От „Върмънт Авеню“ и 11 улица до североизточния ъгъл на 20 улица и „Еф Стрийт“ беше не повече от седем минути. Хотелът бе заобиколен от полицейски коли и автомобили на пожарната, но огънят вече бе овладян. Водата се стичаше по фасадата от отворена рана в края на петия етаж. Колите на бърза помощ бяха си заминали, наоколо се усещаше острият, нервен мирис на пепел и пресъхващ адреналин, който бащата на Ким й бе описвал толкова добре.
Началник О’Грейди я чакаше. Тя излезе от колата, показа картата си и премина през полицейските заграждения.
— Лъвет — изсумтя О’Грейди.
Той бе едър, набит мъж с къса, но непокорна бяла коса и уши с размера и формата на дебела свинска пържола. Тъжните му воднисти очи я гледаха подозрително. Беше един от многото, които смятаха, че жени нямат място във вашингтонската противопожарна служба.
— Какво имаме тук?
— Експлозия и пожар. — О’Грейди вдигна поглед към зеещия отвор.
— Някой от нашите хора да е пострадал?
— Не е, но благодаря за вниманието. — О’Грейди избърса челото си с мръсна хартиена кърпичка. — Обаче има една жертва — вероятно обитателят на апартамента, но мога отсега да ти кажа, че от остатъците, които намерих, е невъзможно да се определи самоличността му. Освен това ченгетата казват, че един служител липсва. Голям късмет при такъв фойерверк.
— Ти предположи, че е бил гостът.
— Точно така. Пожарът беше необичайно силен и много трудно го угасихме. Затова повикахме отдела за разследване на пожари.
— Какво според теб е причинило експлозията? — попита тя.
— Е, не е бил проклетият бойлер — каза началникът кратко. Той се приближи до нея, миризмата на изгоряла гума и пепел се носеше от него на вълни. Когато отново проговори, гласът му бе тих, напрегнат. — Имаш един час, преди градската полиция да предаде всичко на тези от Вътрешна сигурност. А ти знаеш какво ще стане, когато тези момчета изпотъпчат всичко на местопрестъплението.
— Ясно — кимна Ким.
— Добре. Действай. Някакъв детектив Овъртън те чака.
Той се отдалечи със своята люлееща се, малко кривокрака походка.
Фоайето бе пълно с ченгета и пожарникари, които се въртяха наоколо. Полицаите разпитваха персонала и гостите на хотела, скупчени по ъглите като заговорнически групи. Пожарникарите мъкнеха оборудване по почернялата пътека на стълбището и мраморния под. Цареше нервност и обърканост като в блокирана мотриса на метрото в пиков час.
Ким взе асансьора и излезе в обгорелия и безлюден коридор на петия етаж. На входа на апартамента срещна Овъртън, прегърбен детектив с дълго, мрачно лице, който преглеждаше бележките си.
— Какво, по дяволите, е станало? — попита тя, след като се представи. — Някакви предположения?
— Може би имам. — Детектив Овъртън отвори бележника си. — Обитателите на този ъглов апартамент са били Джейкъб и Лев Силвър. Братя. Търговци на диаманти от Амстердам. Дошли са някъде към 7,45 ч. Знаем, защото са разговаряли за кратко с един портиер — той отгърна една страница — на име Томас. Единият Силвър е поръчал бутилка шампанско, имали са някакъв празник. След това Томас не ги е виждал. Кълне се, че не са напускали хотела.
Те влязоха в апартамента.
— Можеш ли да ми дадеш някаква информация за причината на експлозията?
— Затова съм тук.
Тя надяна латексови ръкавици и се залови за работа. Бяха минали двадесет минути, когато откри епицентъра на експлозията и продължи, разширявайки периметъра на огледа около него. Обикновено взимаше проби от килима, защото ако е бил използван катализатор, той най-вероятно е силно запалима течност на основата на въглерода като терпентин, ацетон, нафта или подобни. Два издайнически знака: течността се просмуква в килима или дори под него. Можеше да използва и това, което обикновено се наричаше парофазен анализ — съкратено от газова хроматография с парофазен анализ, — който би могъл да улови следите от газовете, отделили се при запалването на катализатора. Тъй като всеки елемент имаше уникални характеристики, анализът не само можеше да определи дали е използван катализатор, но и какъв точно.
Тук обаче огънят е бил толкова силен, че бе унищожил килима и основата. Нищо чудно, че О’Грейди и хората му толкова трудно са го угасили.