Борн осъзна, че е изправен пред интелигентен противник с изключителна воля, човек, който можеше да съперничи на неговия стар враг Карлос.
Той затвори очи за момент и образът на Мари веднага изплува пред него. Тя бе неговата опора, която му помогна да премине през мъките на миналото. Но Мари си бе отишла. С всеки изминал ден споменът за нея избледняваше. Той се опитваше да го задържи, но самоличността на Борн бе неумолима, нямате да му позволи да изпадне в сантименталност, съжаление или отчаяние. Всички тези емоции живееха в него, но те бяха сенки, притиснати до стената от изключителната концентрация на Борн и непреклонната нужда да реши смъртоносните пъзели, с които никой друг не би могъл да се справи. Той съзнаваше извора на тази своя способност, знаеше го още преди дори доктор Съндърланд да го обобщи толкова стегнато: той бе тласкан от изгарящата нужда да разкрие загадката кой е.
В Джибути го очакваше хеликоптер на ЦРУ. Той изтича по влажната писта под навъсеното небе, изпълнено с тъмни облаци, срещу завихрящия се вятър, и се качи в него. Бе утрото на третия ден, откакто бе потеглил от Вашингтон. Чувстваше крайниците си стегнати, мускулите си напрегнати. Беше готов за действие и не мислеше за едночасовия полет до Рас Дежен.
Закуската бе сервирана на метална табла и той порови в нея, докато хеликоптерът излиташе. Не усещаше вкуса на храната и не забелязваше нищо наоколо, беше се потопил изцяло в мислите си. За хиляден път прекарваше през съзнанието си шифъра на Фади, но гледаше на него като на нещо цяло, тъй като не бе стигнал доникъде, следвайки алгоритъма, който Тим Хитнър бе избрал. Ако Фади наистина бе вербувал Хитнър, а Борн не можеше да измисли никакво друго логично обяснение — Хитнър е нямал за цел наистина да разбие шифъра. Затова Борн поиска шифъра и работата на Хитнър. Ако установеше, че работата на Хитнър е била мнима, щеше да има доказателство за вината му. Но, разбира се, това нямаше да отговори на въпроса дали шифърът съдържа истинска информация или дезинформация, предназначена да обърка и подведе „Тифон“.
За съжаление той не се бе приближил до решаването на алгоритъма на шифъра или поне до това да разбере дали Хитнър е бил на прав път. Прекара две безсънни нощи, изпълнени не със сънища, а с откъси от спомени. Беше разочарован, че лечението на доктор Съндърланд е имало толкова краткотраен ефект, но не можеше да каже, че лекарят не го бе предупредил. Далеч по-лошо бе предчувствието за предстояща беда. Всички късчета от спомени се въртяха около високите дървета, соления дъх на водата, отчаяното бягство през пясъка. Отчаяно не само за него, но и за някой друг. Той бе нарушил едно от основните си правила и сега щеше да си плати. Нещо бе отприщило тези вериги от откъслечни спомени и той силно подозираше, че това бе ключът към разбирането какво се бе случило с него преди това. Беше кошмарно да нямаш или да имаш в най-добрия случай ограничен достъп до миналото си. Животът му бе бял лист, всеки ден бе като деня, в който се бе родил. Беше му отказано знание, важно знание. Как можеше да започне да се опознава, когато миналото му му бе отнето?
Хеликоптерът, кръжейки под тънкия облачен слой, се насочи на северозапад към планинската верига Семиан. След като приключи закуската, Борн облече парашутисткия костюм за екстремни условия и специално направените ботуши с удебелени подметки, подсилени с метални остриета, които да му осигурят допълнителна устойчивост на заледения и каменист терен.
Докато гледаше през кръглия прозорец, отново го обзеха спомени, този път свързани с приятеля му Мартин Линдрос. Той срещна Линдрос, когато старият му наставник Алекс Конклин бе намерен убит. Линдрос бе този, който застана зад Борн, когато Стария го обяви за международно издирване. Оттогава Линдрос беше негова вярна подкрепа в ЦРУ. Каквото и да е станало с Линдрос — жив или мъртъв — Борн бе решен да го върне у дома.
Час по-късно той пристигна на северния склон на Рас Дежен. Ослепителната слънчева светлина изостряше сенките върху планинския склон. В море от къдрави облаци, в топлите въздушни течения, около върха се рееха лешояди.
Борн стоеше зад дясното рамо на Дейвис, когато младият пилот му посочи долу останките от двата хеликоптера „Чинук“, посипани с пресен сняг, набразден от черни ивици разкъсан метал, гигантска консерва, разкъсана от зъл великан.