Выбрать главу

— Нямаше от кого да получа разрешение.

— Сега вече има. — С рязък жест той затвори папката с доклада. — Нека ви посъветвам нещо, госпожо Мур. Не се отклонявайте от правилата отново. Ясно ли е?

— Напълно — отговори тя кратко.

— Съмнявам се. Виждате ли, вие не бяхте тук през последните няколко дни, затова пропуснахте важна среща на служителите. Искате ли да чуете най-важното от нея?

— Нямам търпение — каза тя през зъби.

— Казано съвсем накратко — продължи Лърнър мило, — аз променям мисията на „Тифон“.

— Моля?

— Виждате ли, госпожо Мур, това, от което агенцията се нуждае, са повече действия. Няма ни най-малко значение какво мислят или чувстват ислямските екстремисти. Те искат смъртта ни. Така че излизаме и им сритваме задниците в Червено море. Толкова е просто.

— Сър, ако разрешите да отбележа, в тази война няма нищо просто. Тя не е като други…

— Сега сте наясно с нещата, госпожо Мур — прекъсна я Лърнър остро.

Стомахът на Сорая се сви. Това сякаш не беше истина. Цялото планиране на Линдрос, цялата им съвместна упорита работа бе на път да отиде по дяволите. Къде е Линдрос, когато се нуждаят най-много от него? Дали поне е жив? Трябваше да вярва, че е жив. Но за момента това чудовище определяше правилата. Добре поне, че разпитът приключи.

Опрян на бюрото, Лърнър сключи пръстите си.

— Чудя се — подхвана той, като за пореден път рязко смени посоката на разговора — дали бихте могла да ми разясните един въпрос. — Клатеше папката с доклада нагоре-надолу. — Как, по дяволите, успяхте да прецакате нещата така мащабно?

Тя стоеше, изопната като струна, въпреки гнева, който бушуваше в нея. Значи Лърнър я накара да повярва, че разпитът е приключил. А всъщност чак сега започваше. Тя разбра, че той тепърва ще стигне до истинската причина, поради която я беше извикал.

— Позволихте на Борн да изведе Хирам Чевик от килията. Бяхте там, когато Чевик избяга. Вие наредихте на хеликоптерите да се включат в мисията. — Той пусна папката върху плота. — Има ли нещо, което да съм схванал погрешно дотук?

Сорая си помисли за момент да запази мълчание, но не искаше да му достави такова удоволствие.

— Не.

— Вие бяхте агентът, който отговаряше за Чевик.

— Да, аз бях — изправи рамене тя.

— Това са основания за уволнение, госпожо Мур, не е ли така?

— Не бих могла да знам.

— Точно това е проблемът. Вие би трябвало да знаете. Точно както би трябвало да сте знаела, че не биваше да пускате Чевик от килията му.

Без значение какво казваше тя, той намираше начин да го обърне срещу нея.

— Прощавайте, но аз получих недвусмислена заповед да помогна на Борн по всякакъв начин.

Лърнър се вгледа в нея за един дълъг момент. След това направи почти доброжелателен жест.

— Защо, по дяволите, стоите права?

Сорая седна срещу него.

— Бих казал, че по въпросите за Борн — очите му се впиха в нейните — явно сте нещо като експерт.

— Не бих казала.

— Според досието ви сте работила с него в Одеса.

— Предполагам, че това ви дава основания да мислите, че познавам Джейсън Борн по-добре от повечето агенти.

Лърнър се облегна назад.

— Вие, госпожо Мур, сигурно сте далеч от мисълта, че сте научила всичко, което трябва да се знае в този занаят.

— Така е, сър, далеч съм от тази мисъл.

— Тогава разчитам, че ще се сработим, че ще бъдете толкова лоялна към мен, колкото бяхте към Мартин Линдрос.

— Защо говорите, сякаш Линдрос е мъртъв?

Лърнър не й обърна внимание.

— В този случай обаче съм длъжен да реагирам. Вие сте била главният агент, отговарял за Чевик, така че провалът е ваша отговорност. Следователно нямам избор, освен да поискам оставката ви.

Сърцето на Сорая подскочи в гърлото й.

— Оставка ли? — едва успя да изрече тя.

Лърнър, чиито очи бяха като свредели, каза:

— Една оставка би изглеждала по-добре в досието ви. Дори вие би трябвало да сте в състояние да разберете това.

Сорая стана рязко. Той си бе играл с нея жестоко и умело, което я разгневи повече от всичко друго. Тя мразеше този човек и искаше той да го знае. В противен случай нямаше да остане нищо от самоуважението й.

— Кой, по дяволите, сте вие, та да идвате тук и да важничите?

— Това е, приключихме, госпожо Мур. Разчистете си нещата. Уволнена сте.