— Не съм турист — отговори Борн на същия диалект.
Бащата на Алем се облещи, обърна глава и плю на пода.
— Въпреки това сигурно искаш нещо. Никой не смее да се изкачи на Рас Дежен през зимата.
Борн отпи дълга глътка от бирата си.
— Прав си, разбира се. — Забелязал, че бутилката на Заим е почти празна, той каза: — Какво пиеш?
— Прах — отговори бащата на Алем. — Това е единственото нещо за пиене тук. Прах и пепел.
Борн стана и му донесе нова бутилка, постави я върху масата. Когато посегна да напълни чашата, Заим спря ръката му.
— Няма да има време — промърмори тихо. — Не и ако си довел врага си със себе си.
— Не знаех, че имам враг. — Нямаше смисъл да казва на този човек истината.
— Идваш от Мястото на смъртта, нали? — Заим се взираше упорито в Борн с воднистите си очи. — Покатерил си се в металните скелети на птиците на войната, ровил си из костите на воините, погребани вътре. Не си прави труда да отричаш. Всеки, който го стори, събира врагове така, както труп привлича мухи. — Той замахна със свободната си ръка. Мазолестите му длани и пръсти бяха покрити с мръсотия, която бе толкова дълбоко проникнала в кожата му, че никога не би могъл да я измие. — Мога да го подуша по теб.
— В момента не знам кой е този враг.
Заим се ухили, показвайки много тъмни дупки между оределите си зъби. Дъхът му вонеше отвратително.
— Тогава сигурно съм ценен за теб. По-ценен вероятно от бутилка алкохол.
— Враговете ми се крият и наблюдават Мястото на смъртта?
— Колко си готов да дадеш — каза Заим, — за да ти покажа лицето на врага ти?
Борн плъзна пари по масата.
Заим ги взе с отработено движение на изкривените си пръсти.
— Врагът ти наблюдава Мястото денем и нощем. То е като паяжина, разбираш ли? Той иска да види какви насекоми привлича.
— Защо го интересува?
Заим сви рамене.
— Не го интересува особено.
— Значи някого друг го интересува.
Заим се наклони към него.
— Ние сме пионки, разбираш ли? Пионки по рождение. За какво друго ставаме? Как иначе можем да оцелеем? — Той отново вдигна рамене. — Не можеш обаче да държиш лошото настрана дълго време. Рано или късно скръбта идва, и то под такава форма, че най-много да те заболи.
Борн си помисли за сина на Заим, погребан жив под свлачище. Но той не можеше да каже нищо, беше обещал на Алем.
— Търся мой приятел — каза той меко. — Той е докаран на Рас Дежен с първата птица на войната. Тялото му не е на Мястото на смъртта. Затова мисля, че е жив. Какво знаеш за това?
— Аз? Аз не знам нищо. Освен разни подочути неща. — Заим почеса брадата си с изкривени мръсни нокти. — Но може би има някой, които може да помогне.
— Ще ме заведеш ли при него?
Заим се ухили.
— Това зависи изцяло от теб.
Борн побутна още една пачка банкноти през мръсната маса. Заим я взе, изсумтя, прибра я.
— От друга страна — каза той, — не можем да направим нищо, докато врагът ти бди. — Той сви устни замислено. — Окото на твоя враг се е разположило нашироко връз лявото ти рамо. Бих казал, че е редови войник, не висш военен.
— Вече си вътре — кимна към джоба с прибраните пари Борн.
Бащата на Алем сви рамене.
— Тази история не ме засяга. Аз познавам този човек. Познавам хората му. Нищо лошо няма да ми се случи заради това, че говоря с теб.
— Искам да го разкараш — каза Борн. — Искам окото да заспи.
— Разбира се, че искаш. — Заим потърка брадичката си. — Всичко може да бъде уредено, дори и такова трудно желание.
Борн плъзна още пари и Заим кимна, очевидно доволен поне за момента. Борн го оприличи на ротативка в игрална зала — нямаше да спре да гълта пари, докато Борн не си тръгне.
— Изчакай точно три минути — ни повече, ни по-малко, — след това ме последвай през предната врата. — Заим стана. — Върви сто крачки по главната улица, свърни наляво в пресечката, след това хвани първата вдясно. Разбира се, не мога да рискувам да ме видят, че ти помагам. Във всеки случай ти се доверявам, че ще знаеш какво да направиш. След това си тръгваш, без да се връщаш по същия път. Аз ще те намеря.
— Има съобщение за теб — каза Питър Маркс, когато Сорая се върна в „Тифон“, за да разчисти нещата си.
— Ти го поеми, Пит — каза тя мрачно. — Мен ме изритват оттук.
— Какво, по дяволите, става?
— Новият ни директор реши така.