На тъмносивия фон на небето се открои черна точка, която бързо се увеличаваше. Вдигнал ръце над главата си, той се отдалечи от площадката. Три минути по-късно хеликоптерът се бе приземил. Вратата се отвори и Мута ибн Азиз скочи на снега.
Абуд ибн Азиз очакваше след него да се появи и Фади, но брат му се запъти към него сам.
— Добре ли мина? — Той прегърна брат си вдървено, формално.
— Точно както беше планирано — каза Мута.
За известно време животът на двама им бе белязан от един спор. Като пукнатина, причинена от земетресение, разногласието помежду им ги беше отдалечило повече, отколкото всеки от тях бе готов да признае. Зейнаха гнойни язви, които сега, години по-късно, се бяха превърнали в шлака, в твърда и набръчкана като коричка на суха рана повърхност.
Мута се взря във вятъра.
— Братко, къде е Фади?
Абуд не успя да сдържи желанието си да му покаже, че стои по-високо в йерархията от него.
— Има си друга работа.
Мута се намръщи. Горчива жлъч — твърде познат вкус — изпълни устата му. Винаги става така. Абуд използва властта си, за да ме държи далеч от Фади и Карим ал Джамил — центровете на нашата вселена. Затова се държи все едно ми е шеф. Затова ме закле да пазя нашата тайна. Той е по-големият ми брат. Как да се изправя срещу него? Той стисна зъби. Както винаги ще трябва да му се подчинявам във всичко.
Мута потрепери от студ и се скри от вятъра, като застана на завет при една скала.
— Кажи ми, братко, какво става тук?
— Борн пристигна в Рас Дежен тази сутрин. Напредва.
— Значи трябва да преместим Линдрос на безопасно място — кимна Мута ибн Азиз.
— Вече е сторено — ледено отвърна Абуд.
Мута, чието сърце бе изпълнено с жлъч, кимна.
— Малко остана. До няколко дни Джейсън Борн вече няма да ни е нужен. — Той се усмихна сдържано. — Както Фади каза, отмъщението е сладко. Колко приятно ще му стане да види Джейсън Борн мъртъв!
Шатрата на вожда бе учудващо просторна и удобна, особено за жилище, което можеше да се пренася, ако се наложи. Подът бе застлан със застъпващи се черги. Кожи висяха по стените и така помагаха да се запази топлината на огъня, подхранван с изсушен тор.
Борн, увит в грубо вълнено одеяло, седеше с кръстосани крака край огъня, докато хората на вожда бавно и внимателно сваляха дрехите на Заим. Когато приключиха, увиха и него с одеяло и го сложиха да седне до Борн. Сетне им сервираха чаши с горещ, силен чай, от които излизаше пара.
Други мъже се погрижиха за раната на Заим, почистиха я, поставиха лапа от билки и отново я превързаха. През това време вождът седеше до Борн. Беше дребен човечец, единственото хубаво в него бяха черните му очи, които горяха като факли на лъскавото му, бронзово лице. Тялото му беше слабо и жилаво, но Борн нямаше да допусне да бъде заблуден. Този мъж вероятно притежаваше множество умения — както отбранителни, така и нападателни, — за да опази себе си и хората си живи.
— Името ми е Кабур — каза вождът. — Заим ми каза, че твоето е Борн. — Той го произнесе насечено.
Борн кимна.
— Дойдох в Рас Дежен да намеря приятеля си. Той пристигна с една от летящите птици, дето ги свалиха преди близо седмица. Знаеш ли нещо за това?
— Знам. — Ръката на Кабур се вдигна към гърдите му, където имаше сребриста плочка. Беше личният знак на пилота. — Той вече не се нуждае от това.
Сърцето на Борн подскочи.
— Мъртъв ли е?
— Почти.
— А моят приятел?
— Отведоха го заедно с този мъж.
Вождът предложи на Борн дървена паница яхния с много подправки, в която бе топнат комат безквасен хляб. Докато Борн загребваше с хляба като с лъжица, Кабур стана.
— Нямаме нищо общо, ти разбираш. Макар че както се убеди, някои са взимали пари от тях в замяна на услуги. — Той поклати глава. — Но това е лошо, това обвързва и има хора, които платиха твърде висока цена.
Борн засити глада си и остави паницата настрана.
— Кои са тези „те“?
— Изненадан съм — кил на глава Кабур. — Очаквах да знаеш за тях далеч повече от мен. Те идват при нас отвъд Аденския залив. От Йемен, мисля. Но не са йеменци, не. Един бог знае откъде точно набират членовете си. Някои са египтяни, други саудитци, има и афганистанци.
— А водачът им?
— А, Фади. Той е саудитец. Свирепите черни очи на вожда бяха станали непроницаема. — Всички ние, до последния човек, се страхуваме от Фади.