Линдрос, замаян, с кървящи повърхностни порезни рани, наблюдаваше координираните им действия. Той бе изненадан и впечатлен, а също и уплашен. Който и да бе планирал тази умна засада, който и да бе обучил този отряд, той не беше обикновен терорист. В момент, когато похитителите му се бяха разсеяли, той свали пръстена от ръката си, хвърли го на каменистия сипей и направи една крачка, за да го затисне с обувката си. Който и да го потърсеше, трябваше да знае, че е бил там и че не е убит с останалите.
Групата мъже около него се раздели и той видя към него да крачи висок, силен арабин със самоуверено, белязано от пустинята лице и големи пронизващи очи. За разлика от другите терористи, които Линдрос бе разпитвал, той носеше отпечатък на цивилизацията върху себе си.
Линдрос се взря в тъмните очи на арабина.
— Добър ден, господин Линдрос — каза водачът на терористите на арабски.
Линдрос продължи да го гледа, без да мигне.
— Мълчалив американецо, къде са ти заплахите сега? — Усмихвайки се, той добави: — Няма полза да се преструваш. Знам, че говориш арабски. — Той взе от Линдрос детектора за радиация и гайгеровия брояч. — Предполагам, че си намерил това, което търсеше. — Претърсвайки джобовете на Линдрос, той извади металния контейнер. — Ах, да. Отвори го и изсипа съдържанието между ботушите на Линдрос. — За твое съжаление истинското доказателство отдавна го няма. Сигурно би искал да научиш къде е то.
Последната фраза бе подигравка, не въпрос.
— Разузнаването ти е първокласно — каза Линдрос на безукорен арабски, което накара всички в групата да се раздвижат, освен двама мъже: самият водач и як мъж, когото Линдрос определи като втория в йерархията.
След това водачът се усмихна отново.
— Твоето също.
Мълчание.
Без предупреждение водачът удари толкова силно Линдрос през лицето, че зъбите му изтракаха.
— Името ми е Фади, избавителят, Мартин. Нали нямаш нищо против да те наричам Мартин? Така или иначе, ще се сближим през следващите няколко седмици.
— Не възнамерявам да ви казвам нищо — каза Линдрос, преминавайки на английски.
— Това, което възнамеряваш, и това, което ще направиш, са две различни неща — каза Фади на блестящ английски.
Той наклони глава и Линдрос трепна, когато му изви ръцете толкова рязко и грубо, че заплашваше да извади ставите на рамената му.
— Ти си решил да пропуснеш този рунд. — Разочарованието на Фади изглеждаше искрено. — Колко арогантно от твоя страна, колко глупаво. Но в края на краищата, ти си американец. Американците винаги са арогантни. Ех, Мартин. Наистина глупаво.
И отново му хрумна, че това не бе обикновен терорист. Фади знаеше името му. Въпреки силната пронизваща болка в ръцете Линдрос се опитваше да запази спокойното си изражение. Защо нямаше капсула цианид в устата си, маскирана в зъб, като агентите в шпионските романи? Подозираше, че рано или късно ще има крещяща нужда от такава. Въпреки това обаче трябваше да се държи колкото може.
— Да, крий се зад стереотипите си — каза той. — Обвинявате ни, че не ви разбираме, но вие ни разбирате още по-малко. Ти изобщо не ме познаваш.
— О, по този въпрос, както и за повечето неща, грешиш, Мартин. Всъщност те познавам доста добре. За известно време — как го казват американските студенти, ах, да — бях те превърнал в своя основна специалност. Антропология или реал-политика? — Той сви рамене, сякаш бяха двама колеги, които си пийваха заедно. — Въпрос на семантика.
Усмивката му стана още по-широка, след като целуна Линдрос по двете бузи.
— Така че преминаваме към втори рунд.
Когато се отдръпна, по устните му имаше кръв.
— В продължение на три седмици ти ме търсеше. Вместо това аз те открих.
Той не изтри кръвта на Линдрос, а внимателно я облиза.
Първа част
Първа глава
— Кога се появи този спомен, господин Борн? — попита доктор Съндърланд.
Джейсън Борн не можеше да седи спокойно и се разхождаше из изисканото, уютно помещение, което приличаше повече на работен кабинет в частен дом, отколкото като лекарски кабинет. Кремави стени, махагонова ламперия, великолепно бюро от тъмно дърво на птичи крака, два стола и малък диван. Стената зад бюрото на доктор Съндърланд бе запълнена с множеството му дипломи и с впечатляваща поредица от международни награди за новаторски терапевтични методи в психологията и психофармакологията, свързани с неговата специалност: паметта. Борн ги разгледа внимателно, след което погледна снимката в сребърна рамка на бюрото на лекаря.