От устата му се изплъзна стон, когато се втурна към ваната, докосна лицето на Роджър Мартин, почувства мъртвешката студенина, която му подсказа, че Роджър е мъртъв от няколко часа. Назъбената ивица, която минаваше през гърлото на Роджър, му бе позната.
Меткалф беше видял съвсем същата рана от удушаване само преди няколко дни в Париж.
23
Камериерът се отдръпна заднишком от банята с резки движения. Беше спрял да крещи, но по лицето му все още се четеше паника.
Меткалф обаче не забелязваше нищо. Той беше изпаднал в пълен шок.
— Господи — прошепна той.
Гледката пред очите му беше ужасяваща, нелепа, непоносима.
Случи се същото като в Париж.
Убиха Скуп.
Сега нямаше избор, нямаше място за чудене. Трябваше да изчезва, преди камериерът да повика помощ и съветските власти, с други думи, НКВД, да пристигнат. Със сигурност щяха да разпитват, да го затворят. Дори в състоянието на зашеметеност и мъка си представяше последиците. Щяха да открият фалшивите документи или у него, или там, където и да ги скриеше, и нито едно обяснение от негова страна нямаше да мине пред властите.
Но и за него нямаше задоволително обяснение. Обясненията, вникването в този ужас трябваше да почакат. Бързо той хвърли част от дрехите си в евтиния мукавен куфар, който купи предния ден. Излезе от стаята и побягна.
Без предавател нямаше начин да се свърже с Коркоран или най-малкото да го направи бързо. Дори прословутият черен канал не беше безопасен. Единственият начин за връзка с Корки, който му оставаше, беше да помоли Амос Хилиард да изпрати шифрована телеграма. Хилиард щеше да го направи, макар и с неохота.
Налагаше се непременно да установи контакт с Корки независимо по какъв начин. Проникването в мрежата беше стигнало до Москва, което показваше, че пробивът беше тревожно надълбоко.
Една мисъл се появи в главата му. Той се опита да я отхвърли като бълнуване на мозък, обезумял от гледката на убития стар и близък приятел. Но мисълта го глождеше чак под лъжичката и той не можеше да се освободи от нея. Амос Хилиард?
Възможно ли бе човекът на Корки в Москва да е гнил? Спомни си думите, които Хилиард изрече пред него: На никого не може да се вярва.
Дали Амос Хилиард не намекваше косвено за самия себе си? Кой друг беше осведомен за мисията на Меткалф в Москва в крайна сметка? Ако Хилиард играеше и с двете страни или с няколко страни, както обвини колегите си в посолството, че правят, оставаше само да съобщи на…
Меткалф тръсна глава, отхвърляйки идеята. Беше абсурдно. Той виждаше двуличие навсякъде.
Ако човек започнеше да разсъждава по този начин, щеше да се гипсира, да се парализира.
И все пак ужасната реалност оставаше: той накара Скуп Мартин да го доведе в Москва със самолет и така го обрече на смърт, все едно, че сам бе извършил зловещото деяние. Фактът, че Роджър е бил в стаята му в момента на убийството, говореше, че Меткалф е бил набелязаната жертва. Те са искали да убият него. Знаели са номера на хотелската му стая и са сметнали, че човекът вътре е Меткалф. Защо Роджър е бил в стаята, беше друга загадка. Ако е сглобявал предавател и се е канел да изненада Меткалф или да го скрие тук, къде тогава е апаратът?
И още нещо, ако мрежата на Корки беше разкрита и се разплиташе агент по агент — първо Париж, сега Москва, тогава не само Меткалф беше в опасност. Лана също.
Колкото по-често се срещаше Меткалф с Лана, толкова повече тя се превръщаше в мишена. А когато получеше подправените документи, се превръщаше автоматично в член на мрежата на Корки, дори без да го желае. Сега тя беше потенциална жертва, колкото Роджър и всеки от мъжете в парижката станция.
Това, че я използва, е достатъчно опасно — помисли си той. — Но да рискувам по този начин живота й? Тя не е давала съгласието си за това. Аз доброволно се заех с тази работа, знаейки какви са опасностите. Не и Лана.
Но в известен смисъл беше късно. Тя вече беше подработила Фон Шюслер.
Трябваше да я предпази, да внимава да не го виждат с нея. Публичните му срещи с нея в Москва до този момент можеха да минат като увлечение на плейбой, опит да поднови връзката си с бивша любовница. А и взеха изключителни мерки, за да не ги видят, когато се срещнаха в апартамента на приятелката й. Тези предпазни мерки трябваше да продължат, дори да се засилят.
Сега обаче трябваше да използва всеки възможен начин да се измъкне от наблюдение. Напусна „Метропол“ през служебния вход, който никога досега не бе използвал. Така се измъкна от ония търтеи, които висяха във фоайето на хотела и го чакаха. Но имаше и други, разбира се, включително русолявият от НКВД, който сякаш бе вездесъщ. Трябваше да вземе допълнителни мерки. На всяка цена да избяга от опашката си.