Източният край на огромния павиран Червен площад опираше до масивна, претрупана сграда с фасада от гранит и мрамор и дължина неколкостотин метра. Това беше Государственны универсалъны магазин — ГУМ, най-големият търговски обект в Москва. Във вътрешността имаше пасажи с магазини на три етажа, които приличаха на жп гарите от началото на века в Лондон или Париж. Гъмжеше от хора, които обикаляха из стотиците щандове. В ярък контраст с екстравагантната архитектура обаче рафтовете бяха много бедни.
Блъсканицата от хора в комбинация с неизброимите чупки и пролуки, стълбища и пасажи бяха идеална възможност за Меткалф да се измъкне от всякакви преследвачи. С мукавения куфар в ръка той се спря пред няколко щанда, разглеждайки грамофонни апарати, парфюми, безвкусна бижутерия и шалове в народен стил. Тълпите го притискаха, поглъщаха го, правейки задачата на наблюдателите му невъзможна за изпълнение. А и нямаше нищо подозрително в това един американски бизнесмен на посещение в Москва да разглежда най-прочутия универсален магазин. В куфара можеше да носи бизнес документи. Последва огромна група хора, които си проправяха път през метална стълба, изкачи се на първия балкон, откъдето можеше да направи набързо оглед. Не видя никого.
Мярна ъглов щанд с изходи в двата края и влезе в него, разглеждайки с огромно любопитство изложените изрисувани дървени фигурки матрьошки. Взе една, развъртя я през средата и отвътре се показа по-малка кукла. Една в друга бяха скрити общо шест фигурки. Бе красиво произведение на руското народно творчество и той си помисли, че на Лана може да й хареса. Освен това беше добра идея да си купи нещо, за да има претекст за присъствието си тук. Докато чакаше на една опашка да плати, после на друга, за да си вземе покупката — съветската бюрокрация беше навлязла дори в магазините в Москва, — той се оглеждаше небрежно. Не позна никого и не откри признаци за някакъв модел на наблюдение.
Взе си покупката и излезе от магазина през другия изход, после се обърна, сякаш нещо любопитно бе привлякло вниманието му. С лакти си проправи път през навалицата и се качи на друго стълбище. На третото ниво имаше по-малко хора. Извървя на бърз ход около трийсет метра и по другата стълба се върна на втория етаж. Влезе в тоалетната, където няколко мъже стояха пред улей за уриниране, двамата изглеждаха пияни. Влезе в една от кабинките и сложи райбера. После бързо се преоблече в руските дрехи, които Корки му бе осигурил. Подплатата на ватенката беше разпрана, но погледнато отвън, не правеше впечатление. Обувките, панталоните, ризата и сакото бяха автентично руски, а също доста износени.
От шумовете се ориентира, че пияните мъже си бяха отишли. Мястото им бяха заели други. Това беше добре. Той нахлупи светлокестенявата перука, която прилепна плътно върху главата му. После намаза с лепило брадичката, горната си устна и веждите. Когато поизсъхнаха, внимателно притисна изкуствената брада и мустаците. Щеше да е по-лесно, ако се дегизираше пред огледалото, а не седнал върху капака на тоалетна чиния. Добре, че се сети да си вземе малко огледалце, за да провери дали всичко е на място.
После се захвана с рошавите вежди. Размаза малко черен грим под очите си, подчертавайки кръговете, които го състариха драстично. Изглеждаше на четирийсет години, пушач и пияница, селянин с тежък живот като на повечето руснаци.
Отново се погледна и остана поразен колко различно изглежда. Но не спря дотук. Набута над горната си челюст памучни тампони, които моментално преобразяваха лицето му. Последната щриха бяха специално изработените метални пластини, които пъхна в ноздрите си. Те имаха дупчици, за да може да се диша през тях. Бяха студени и неудобни в първия миг, но приеха формата на носа му и го направиха леко сплескан като на повечето руски селяни.
Пак се погледна в огледалото и не можа да се познае. Надзърна през процепите на кабината и се увери, че не е останал никой от мъжете, които го видяха да влиза. Напъха набързо американските си дрехи и обувки в куфара и излезе от кабинката, после отиде до мивката и сложи куфара на пода до себе си. Изми си ръцете и излезе от тоалетната, оставяйки куфара вътре. По-късно някой руснак късметлия щеше да го намери, да реши да го открадне и да бъде приятно изненадан с хубав костюм. Извървя навъсено пътя до галерията на втория етаж. Промени походката си, леко накуцвайки, сякаш единият му крак беше по-къс от другия. Докато стигне до първия етаж, беше сигурен, че никой не го проследи. Беше неузнаваем, руснак на средна възраст, който изглежда като милиони други в Москва. Никой нямаше да го забележи.