Според тези документи Червената армия се състоеше само от двайсет кавалерийски дивизии, двайсет и две механизирани бригади — много по-малко, отколкото смятаха германците. Прословутият съветски втори ешелон, по-специално Шестнадесета и Деветнадесета армия и техните механизирани корпуси, беше в плачевно състояние. Те не разполагаха с модерни средни и тежки танкове. Съветските самолети бяха остарели. Недостигът на оръжие и екипировка беше катастрофален; екипировката, с която сухопътните сили разполагаха, беше остаряла. Липсваха резервни части. Наличните стигаха само за петнайсет процента от бронетанковите единици. Не разполагаха с централна военна комуникационна система; при война Червената армия щеше да разчита на методи за свръзка от деветнадесети век — куриери и телеграми. Като цяло документите рисуваха картина на тревожна недостатъчност, която на всяка цена трябваше да се прикрие.
Не беше вярно.
Меткалф разполагаше с достатъчно информация, за да е наясно, че тази на пръв поглед достоверна картина, съдържаща се в подправените документи, не почиваше на действителни факти. Червената армия преживяваше големи сътресения, но беше далеч по-силна, много по-модерна и значително по-мощна, отколкото излизаше от документите. „Слабостта провокира“ — обичаше да казва Корки. Пред очите му върху дървената маса беше нарисуван убедителен пейзаж на една слаба нация. Генералите на Хитлер щяха да го забележат и да видят в него добра възможност, пиринчен пръстен, който да грабнат. Щяха да решат да нахлуят в Русия, нямаше две мнения по въпроса от гледна точка на нацистка Германия. Беше гениална измама. Докато Меткалф прибираше документите, отново погледна празния лист. Странно: не беше като останалите, а кремав лист хартия от високо качество, каквито продаваха в британските книжарници за канцеларски принадлежности и каквито Корки предпочиташе. Разгледа го внимателно. Имаше воден знак на „Смитсън“ на улица „Бонд“ — любимата книжарница на Корки. Освен това миришеше на химикали и мента. „Пепър Минт Лайфсейвърс“. Този лист беше стоял в ръцете на Корки по-дълго от останалите.
Мирисът на химикали говореше за още нещо. Меткалф извади миниатюрно шишенце с калиев фероцианид на кристали, едно от нещата, които винаги носеше със себе си на терена. Намери керамична купичка в кухнята, изсипа малко количество от веществото и го разтвори във вода. После натопи празния лист хартия в разтвора. След няколко секунди върху него се появи текст в синьо с характерния почерк на Корки. Меткалф извади листа, постави го върху кухненския плот и зачете.
С.
Защо огледалата обръщат само ляво и дясно, а не горе и долу? Какво става, когато неустоима сила се сблъска с непоклатим предмет? Но подобни въпроси са детска игра, момчето ми, а вече е време да оставим настрана детинщините. Много по-скоро, отколкото си представяш, въпросите ще станат по-трудни, а отговорите — повече и от тях. Опазването на цивилизацията понякога се оказва нецивилизовано усилие. И тогава все някой трябва да приложи тъмните методи, за да могат нашите сънародници с розови бузки да се радват на светлината. Винаги е било така. Помни: Рим е издигнат не през деня. Построен е през нощта…
Това са материалите от операция „ВОЛФСФАЛЕ“. Помни, истината е счупено огледало. Внимавай да не се порежеш на парченцата.
А.
Меткалф веднага разбра. Беше свикнал с ребусите на Корки. Защо огледалата обръщат ляво и дясно, а не горе и долу? Те нищо не обръщат, подчертаваше винаги Корки. Те само показват онова, което е пред тях. Измамата е само за сметка на наблюдаващия.
Какво става, когато неустоима сила се сблъска с непоклатим предмет? Неустоимата сила беше нацистката военна машина. Непоклатимият предмет беше руската мечка. Какво ще се случи, ако двете се сблъскат?
Ще се унищожат взаимно.
Ами фразата, която Корки беше използвал — Операция „ВОЛФСФАЛЕ“.
Ди Волфсфале. Вълчи капан.
Меткалф веднага разбра значението на кодовото име, избрано от Корки. Волф се отнасяше за Адолф Хитлер.
Хитлер често използваше фалшивото име „Волф“ в ранните си години. Беше неговият боен псевдоним вероятно защото името Адолф на тевтонски означаваше „волф“. През 1924 година малко след освобождаването му от затвора, където лежа след опита за преврат, той се настани в стая в пансиона „Мориц“ в Оберзалцбург, Бавария, като се регистрира с името „Хер Волф“.
„Волф“ му викаше на галено Ева Браун, предполагаемата любовница на Хитлер. Неговият заместник Рудолф Хес дори кръсти сина си Волф в чест на Хитлер. А през юни тази година Хитлер премести щаба си в пасторалното белгийско селце Брюи дьо Пеш, което нарече Волфсшлухт или Вълчата паст. Това бе командният пост на Фюрера, откъдето ръководеше разгрома на Франция. Именно там той узна радостната вест за капитулацията на Франция. Според последни данни на разузнаването хората на Хитлер започнали изграждането на комплекс от укрепени бетонни бункери в Растенберг, Източна Прусия, където да разположат неговия щаб, Фюрерхауптквартир.