— Войната се води на един фронт. Великобритания не е заплаха, а по-скоро дразнител — каза Шмунт. — Великобритания вече е победена, трябва да я накараме да го признае. Да разгромим Русия и Англия ще се откаже — разчитайте на това!
— Казваш „да разгромим Русия“ така, сякаш става дума за детска игра — възрази Халдер, шефът на Генералния щаб на Фон Браухич. — А всъщност истината е, че Червената армия е колос.
— Руският колос е свински мехур, само като го натиснеш, ще се спука — отвърна укорително Шмунт.
— Да се атакува Русия ще е равносилно на лудост — каза Халдер. — Ще е самоубийство. Нямаме друг избор, освен да се придържаме към т.нар. пакт за приятелство.
Канарис се прокашля.
— Може ли да ви предложа малко информация, подходяща за случая.
Възцари се тишина и той продължи:
— Абверът се снабди с ценни разузнавателни сведения от Москва.
С драматичен жест той измъкна от куфарчето си дебел свитък с напечатани на пишеща машина документи, които раздаде на присъстващите, започвайки с Хитлер.
Хитлер си сложи очилата за четене. Всички се съсредоточиха.
След известно време фюрерът погледна.
— Това истинско ли е? — възкликна той.
— Експертите ми потвърдиха тяхната автентичност възоснова на хартията, мастилото, марките, печатите, подписите и прочие — отговори Канарис.
— Майн Гот ин Химел — каза Шмунт. — Та Червената армия е къщичка от кубчета.
— Кой е източникът? — попита подозрително Браухич. — Някой от агентите ти в Москва?
Канарис поклати глава.
— Да се сдобиеш с информация в Москва е трудно. По-лесно е за арабин в дълга роба да остане незабелязан в Берлин, отколкото за чужд агент да мине през Русия. Не, източникът е генерал от Комисариата на отбраната.
— Изменник? — попита Халдер. — Предател?
— Напротив — отговори Канарис. — Лоялен генерал, който си остава лоялен. Имаме източник, как да се изразя, близък с генерала.
— Сигурен ли е?
— Източникът — каза Канарис — е от най-достоверните. Не професионалист, а цивилен. Обикновен човек, който няма никаква представа от шпионски игри.
— Секретарката му тогава? — попита Халдер.
— Всъщност дъщеря му.
Шмунт вдигна очи от документите.
— Болшевишката военна машина е руина след чистките — каза той. — Но се превъоръжават — при това бързо.
— До две години — съгласи се Канарис — отново ще са сила.
— Кога можем да атакуваме? — попита Хитлер Шмунт. Адютантът му се усмихна победоносно.
— След зимата. В началото на пролетта догодина. Вероятно през юни ще сме готови.
Хитлер се изправи, останалите веднага скочиха на крака.
— Самата съдба ни поднесе на тепсия шанса — обяви той.
— Но ние трябва да се размърдаме. Не съм създал тази великолепна армия, за да я оставя да гние. Искам предварителни планове за блицкриг срещу Съветския съюз незабавно.
26
Москва, ноември 1940 г.
Мястото на явката притесняваше Меткалф. Беше изложено на външни погледи, прекалено на открито. До там с стигаше само по един маршрут и вероятно имаше само един изход. Той не би избрал такова място, но нямаше избор Амос Хилиард в момента определяше правилата.
Все пак имаше едно предимство — беше лесно за наблюдение. Меткалф можеше да установи какво е обичайното улично движение, да огледа кой влиза и излиза от магазина за дамски обувки и от месарницата на улица „Пушкинская“, както и сградата между тях. Да разбере дали някой не се застоява прекалено дълго в района. Облечен в селски дрехи, ватенка и с огромна торба, пълна с разни инструменти, той лесно минаваше за работник и не привличаше вниманието.
Продължително време умишлено наблюдаваше, а мислите му блуждаеха към Лана. Досега всичко се развиваше по плана, а нейният първоначален страх, изглежда, се поразсея. Тя вече предаде на Фон Шюслер първата партида документи, като го излъга, че ги е подбрала наслуки от куфарчето на баща си и от кабинета му вкъщи. Каза му, че за нея те са само цифри, неразбираеми и ужасно скучни. Фон Шюслер обаче съвсем не ги намерил за скучни, според разказа на Лана. Той бил много превъзбуден, много повече от друг път.
Фон Шюслер й обяснил процедурата. Явно си въобразяваше, че той ръководи операцията. Казал й, че ще преснима документите в посолството и след това веднага ще й върне оригиналите. Подчертал, че е много важно баща й да не забележи липсата на някой от тях, поради което тя трябвачо да спазва стриктно процедурата. Да взима документите само през нощта, след като баща й си легне, и да уведоми Фон Шюслер, че са у нея. После да го посети в апартамента му и да занесе документите, а той незабавно да ги отнесе в посолството за фотокопиране. След това да я върне веднага в апартамента на баща й, за да ги сложи на мястото им, преди той да се събуди. Разбира се, имаше множество фактори, които внасяха някои промени в плана. Повечето вечери Лана играеше в Болшой и нямаше как да краде документи. Но в дните, в които почиваше, беше важно да си стои у дома, за да провери дали баща й не е донесъл нови документи.