Но да се остави да го хванат с документите беше немислимо.
Трябваше да ги хвърли, но къде! Нямаше място, мамка му, нито едно място, откъдето русият да не може да ги вземе.
По височината на старата сграда минаваше също толкова стара тенекиена отточна тръба. Не изглеждаше стабилна, но беше единственото нещо под ръка.
— Добре — каза Меткалф все още с насочено оръжие. — Остани на място там и може да се споразумеем.
Мъжът спря, но продължи да държи с двете си ръце оръжието, готов да стреля. Той кимна.
Внезапно Меткалф стреля над рамото на руснака. Агентът отскочи и инстинктивно отговори на стрелбата, но пропусна Меткалф с около десетина сантиметра. Умишлено.
За част от секундата, възползвайки се от суматохата, Меткалф мушна пистолета в колана на панталоните си и скочи към отточната тръба. Сграбчи я с две ръце и започна да се катери бързо нагоре.
— Щом знаеш толкова много за мен — викна той на руснака, — значи си наясно, че съм неуловим.
Тенекиената тръба наистина беше неустойчива и докато се изтегляше нагоре по нея, тя се отделяше от тухлената стена. Но все пак беше захваната на няколко места по фасадата. Подпирайки се с крака върху тухлената стена, Меткалф успя да изкачи три четвърти от височината на двуетажната сграда.
Куршумите се забиваха от двете му страни, тъй като агентът от НКВД даваше предупредителни изстрели.
— Няма къде да отидеш — викна му руснакът, — със следващия изстрел ще те поваля. Ще те застрелям, ако не спреш да се катериш и не слезеш долу!
Меткалф продължи нагоре. Последва пауза в стрелбата. Той чу как руснакът извади празния пълнител, който издрънча върху земята, и презареди. Меткалф стигна до върха на сградата, хвана се за корниза. Той обаче остана в ръцете му. Старият гипс се ронеше като кора на пай. Протегна се към улея, който му се стори по-стабилен, и се прехвърли на плоския покрив точно когато нов дъжд от куршуми засипа парапета. Руснакът сега стреляше по него! Това не бяха вече предупредителни изстрели.
Сградата беше широка около осем метра, покривът покрит с катран и отломки от зидария. Отдушни тръби стърчаха тук и там, без определен ред. Дотича до срещуположния край, подхлъзна се на заледената повърхност и падна на сантиметри от ръба. Отдолу улицата беше тясна, през нея минаваха трамвайни линии. Забеляза със задоволство аварийната стълба. Откъм гърба си чу как агентът на НКВД се оттегли, стъпките му отекваха, докато тичаше. Руснакът явно беше разбрал къде е единственият изход за Меткалф и беше побягнал обратно към булеварда, за да заобиколи сградата и да отиде на улицата, която минаваше зад нея. Но зашо агентът действаше сам? Обикновено тези хора работеха на групи и ако сега имаше цял екип, нещата щяха да се развият различно. Те лесно можеха да заклещят Меткалф в капан. Беше благодарен, че не е така, но същевременно озадачен от факта, че агентът, безспорно най-добрият, с когото се бе сблъсквал, действаше като единак. Изведнъж се досети, че мъжът не беше сам. Той просто бе изпреварил останалите, които скоро щяха да се присъединят към него.
Меткалф се метна на аварийната стълба и бързо заслиза по нея. След няколко секунди скочи на улицата и побягна по трамвайните релси. След стотина метра тясната улица го изведе на широк булевард. Заоглежда се неистово, за да избере най-добрия маршрут за бягство, но в същия миг дочу приближаващи стъпки откъм гърба си.
Точно пред него имаше вход към подлез. Спусна се по него. Беше проход за пешеходци под нивото на уличното платно — новост в Москва, която се появи заедно с автомобилното движение. Взимаше по две стъпала наведнъж, промъквайки се през навалицата. После забеляза входа към метрото.
Никога не беше използвал метрото — това бе друга придобивка след последното му посещение в Москва, — но ако приличаше на парижкото, то трябваше да се състои от мрежа от тунели, които щяха да му помогнат да се измъкне от преследвача. Беше рисковано, но всичко останало беше рисковано в този момент, а нищо не можеше да се сравни с опасността да го заловят с документите. Докато връхлиташе през богато украсения мраморен вход, насочвайки се към турникетите, той се оглеждаше за кошчета за боклук, където да хвърли пакета с документи. Нямаше нито едно.
Дълга опашка чакаше пред будка край редиците от турникети; още една опашка, която вървеше по-бързо, чакаше, за да премине през турникетите. Дали си купуваха карнетки? Нямаше представа дали се влизаше с карнетки или с монети, но и нямаше време да провери. Оглеждайки се, видя двама униформени офицери, бяха жени, и реши да рискува. Мина покрай опашката от хора и прескочи един от турникетите. Откъм гърба му долитаха викове и подсвирквания. Не се съмняваше, че русият от НКВД е съвсем близо зад него, но не можеше да губи време да се обръща.