Меткалф забеляза, че скитникът се разколеба и продължи да говори.
— Опитвам се да се скрия от гадните милиционери и доколкото виждам, при вас има място за още един човек.
— Но кой си ти?
Няколко минути по-късно Меткалф се разположи край огъня при четиримата руснаци. Мъжът на име Серьожа имаше грозна рана на челото.
Меткалф бе свалил ватенката си и притискаше раната от куршума с мръсен парцал от чаршаф, който му даде човекът със стария револвер и който изглеждаше старшият на групата. Меткалф им каза, че идва от Украйна, че е участвал в провален обир и че сега се укрива от милицията в Москва в тунелите на метрото.
— Ами вие? — попита той. — Откога живеете тук? И какво е всъщност това място?
— Бомбоубежище — отговори единият от мъжете, който се представи с името Аркадий.
Меткалф го изгледа невярващо.
— С тоя мрамор?
— Защо лидерите да страдат? — каза Аркадий и запали цигара. Предложи една на Меткалф, но той отказа. — То е част от комплекса Метро-2. Спецтунелът.
— Специалният влак за спешни нужди, предназначен за партийния елит — каза Меткалф, кимайки.
Беше чувал слухове и беше чел разузнавателни доклади от Москва, че се строи тайна система под земята, по която лидерите да бъдат отвеждани в подземен град.
— В безкласовото общество някои са по-равни от другите — измърмори Аркадий с ледена усмивка.
— Има ли още бомбоубежища?
Аркадий и останалите се засмяха.
— Цяло чудо е, че горе сградите не са се срутили от дълбаенето под земята — каза мъж със сива брада и излъчване на професор, облечен в дрипаво черно палто. — На дванайсет нива под тунелите на метрото, на дълбочина стотици метри има огромна мрежа от бункери и тайни тунели за Сталин и неговата банда. И всичко е построено с робски труд.
— Аз пък си мислех, че всичко се строи от комсомолци доброволци — обади се друг с дрезгав глас.
Останалите прихнаха да се смеят.
— Комсомолците доброволци бяха само за снимките във вестника — каза професорът. — Тунелите бяха изкопани в замръзналата земя от затворници само с кирки и лопати.
— Е, още от царско време се копае под града — намеси се Аркадий. — Иван Грозни е имал камера за мъчения дълбоко под основите на Кремъл, а работниците са били избити, за да се опази в тайна. Неговият дядо дори е заровил безценната си библиотека, колекция от средновековни еврейски и византийски ръкописи някъде тук, долу, в саркофази като египетските, за да я запази. Досега никой не я е открил.
— Прочутата изгубена библиотека на Иван Грозни й викат — обясни професорът. — Защото Иван Грозни я намерил, но после отново я скрил. А нашият Иван Грозни — Сталин, е наредил под Москва да бъдат изкопани масови гробове. Милионите руснаци, които изтребва, трябва да бъдат заровени някъде, нали така?
— А бомбоубежищата на Сталин кога са построени? — попита Меткалф.
— Започнати са през 1929 година — отвърна Аркадий. — Още ги строят.
— Сталин очаква Москва да бъде нападната.
— Естествено.
— Но този пакт с нацистка Германия…?
— Сталин винаги очаква война! Той непрекъснато си мисли, че ще го нападнат. Говори за капиталистическа блокада, за врагове, които искат да задушат детето на болшевизма в люлката му.
— Значи, ако германците атакуват…
— Той ще е подготвен — каза Аркадий. — Запомни това от мен. Сталин винаги е готов за война. Той не вярва на съюзници. Вярва само на себе си. Но защо задаваш такива въпроси? Какъв крадец си ти, че се интересуваш толкова живо от войни и нападения?
Меткалф избягна отговора на въпроса с друг въпрос.
— Ами вие кои сте? Извинете ме, но вие не сте… говорите твърде образовано, за да сте…
— Безделници и скитници? — довърши въпроса му Аркадий. — Но ние сме безделници, както виждаш. В това общество за нас няма работа. Не можем да живеем в квартири. Ние сме бегълци.
— От кого бягате?
— От НКВД. И четиримата, а сигурно има още десетки като нас, които се крият в такива подземни убежища от преследвачите си. Тайната полиция.
— Успели сте да им избягате?
— Измъкнахме се, преди да ни заловят. Имахме призовки за „Лубянка“, други бяха предупредени, че идват да ги арестуват.
— За какво?
— За какво! — изсумтя Серьожа, мъжът с раната.
Той проговори за първи път, след като се спречкаха с Меткалф.
— Арестуват хората ей така, напосоки. Без причина. Или за дреболии. Казваш, че си от Украйна. Да не искаш да кажеш, че там е по-различно?
— Не, не — отговори Меткалф бързо. — Същото е. Но аз се нуждая от помощта ви. Трябва да се измъкна от тук, без да ме хванат. Все има някакъв начин. Аз също бягам от НКВД.
— Ти също си политически затворник, така ли? — попита професорът. — Беглец?