Тонът му бе закачлив, но чувстваше болка, която нямаше нищо общо с раната му.
— В Русия вина и невинност се преплитат, както преданост и предателство. Има виновни, има и такива, които са в състояние да чувстват вина — но те не са едни и същи.
Меткалф я погледна с любопитство и преглътна с мъка. У нея имаше дълбочина, осъзна той, която едва сега започна да разгадава.
Лана му се усмихна тъжно.
— Говори се, че човешката душа е тъмна гора, знаеш ли. Някои са по-тъмни от други.
— Толкова руски звучи — каза Меткалф. — Трагично до мозъка на костите.
— А, вие, американците, обичате самозалъгването. Убедени сте, че с каквото и да се захванете, все ще се получи нещо добро.
— Докато вие, руснаците, непрекъснато си мислите, че каквото и да правите, нищо добро не може да очаквате. Нищо.
— Не — отговори му тя уверено. — Всичко, което знам със сигурност, е, че нищо не става по план. Нищо.
— Да се надяваме, че грешиш.
— Имаш ли още документи за мен? — попита тя, забелязвайки добре запечатания пакет във ватенката, която лежеше с хастара нагоре върху кухненската маса.
— Последният пакет — отговори Меткалф.
— Последен? Той няма ли да се зачуди как така изведнъж изворът е пресъхнал?
— Възможно е. Но можеш да му даваш тия на части.
— Да. Така ще му се стори по-достоверно. Но когато свършат, какво да му обясня?
— Кажи му, че си учудена. Че нямаш представа защо изведнъж той е престанал да носи документи вкъщи, но че няма как да го попиташ. Ще изкажеш предположение, че вероятно мерките за сигурност са засилени и не му позволяват да изнася секретни документи извън кабинета си.
Тя кимна.
— Трябва да се науча да лъжа по-добре.
— Понякога е полезно умение. Това е неприятната истина.
— Има една стара руска поговорка, че ако се сражаваш твърде дълго с дракон, се превръщаш в дракон.
— Има една американска поговорка, според която всеки глупак може да каже истината, но е нужен талант, за да излъжеш.
Тя поклати глава и тръгна да излиза от кухнята.
— Трябва да се приготвя за театъра.
Меткалф извади джобното си ножче и разряза целофанената опаковка. От Корки нямаше никакво писмо. Той бързо разлисти документите, чудейки се дали Лана въобще ги поглежда, преди да ги предаде. Тя беше много по-умна и прозорлива, отколкото той смяташе.
Ами ако ги четеше? Какво щеше да разбере? Меткалф я уверяваше, че всички данни са отделни парченца от пъзел, който щеше да покаже на нацистите колко слаба, следователно покорна, е Русия. Тя щеше да се убеди от документите, че той й казва истината.
Дали беше достатъчно прозорлива политически да разгадае подтекста на посланието, което предаваше на нацистите: Русия е беззащитна, следователно лесна мишена за германско нашествие. Безпокоеше се. Но тя с нищо не показваше дали разбира, че я подвеждат. Беше рискована игра, в която Корки го накара да участва, рискована на много нива. Хвърли бърз поглед на документите и изведнъж нещо привлече вниманието му. Беше страница с безсмислени на пръв поглед букви и цифри. Осъзна, че е код. Разгледа го по-внимателно и забеляза групите от по пет числа, както и идентификатора, с който започваше трансмисията. Беше код.
По-специално съветски шифър, известен като шифъра СУВОРОВ. Носеше името на великия руски пълководец от деветнадесети век. Меткалф знаеше също, че германците са успели да го разгадаят. Финландски войници бяха открили прогорена руска книга с кодове в съветското консулство в Петсамо и я бяха предали на нацистите. Анализирайки германския трафик от шифрограми, британците потвърдиха, че нацистите са разгадали кода. Руските военни обаче нямаха представа за това.
Меткалф сега си даде сметка защо повечето от документите от операцията „ВОЛФСФАЛЕ“ бяха шифровани със суворовския код. Беше идея на Корки. Шифрованите документи са по-интригуващи и някак по-достоверни. Шифърът увеличава илюзията, че съдържанието им е важно.
Повечето от документите обаче Меткалф не можеше да разчете. Той прегледа некодирания текст и веднага осъзна, че има нещо по-различно в последната партида. Документите представяха изненадващо слаба Червената армия, която обаче се опитваше да се превъоръжи. Те „разкриваха“ също причината за превъоръжаването и подробностите от съветските планове за превъоръжаване, които разказваха тревожна и поразителна история.
Имаше заповеди за незабавно производство на десет хиляди супермодерни танка, много по-тежки и по-мощни от германските, по-тежки дори от нацистките „Панцер“. Високоскоростни танкове, които се движеха със сто километра в час и според специалистите бяха конструирани за използване не в девствени терени, а по шосетата на Германия и Западна Европа. Двайсет и пет хиляди от тези танкове трябваше да бъдат завършени до юни.