Имаше също заповеди — фалшифицирани заповеди, подготвени от хората на Корки — за разработване на модерни нападателни оръжейни системи, включително самолети, ракети и бомби. Заповеди за масово производство на безмоторни самолети. Тези оръжия не бяха предназначени за отбраната на Русия срещу евентуално нападение. Това бяха нападателни оръжия. Те също трябваше да бъдат готови до юни. В заповедите неизменно се споменаваше този срок.
И още нещо. В спешни, свръхсекретни меморандуми, разменени между двама от най-високопоставените генерали от Червената армия, генерал А. М. Василевски и генерал Георгий Жуков, се споменаваше за операция под кодовото име „Гроза“ — Гръмотевична буря. Операцията „Гроза“ според меморандумите била представена на Сталин и другите членове на Политбюро преди няколко месеца, през септември.
Меткалф съпостави подробностите от меморандумите и заповедите за така наречената операция „Гроза“, както щеше да постъпи нацисткото разузнаване. До началото на юни, според плана, Червената армия трябваше да разполага с двайсет и пет хиляди модерни танка на западната си граница. Границата с нацистка Германия.
В следващите няколко месеца предстоеше тайно, но масирано подсилване на войските, разположени по западната граница. Други заповеди предвиждаха обучаването на въздушнодесантни части — почти един милион десантници, които да са в състояние да атакуват Германия зад вражеските линии.
Операция „Гроза“ не беше план за отбраната на Русия, а подробен план за офанзивна война срещу нацистка Германия.
Операция „Гроза“ определяше също дата за превантивна атака срещу Германия: юли 1942 година.
Тя беше спомената в тайна реч на Сталин пред висши офицери преди около седмица. Копия от речта били разпратени сред офицерския състав на Червената армия, както се твърдеше в документите.
Меткалф трябваше непрекъснато да си напомня, че документите бяха фалшиви.
В пакета от документи „ВОЛФСФАЛЕ“ имаше също копие от въображаемата реч на Сталин, но тя звучеше толкова автентично, че Меткалф започна да се чуди дали пък не беше истинска.
„Другари, — започваше тя.
Операция «Гроза» е одобрена. Планът ни за война е готов. След осемнайсет месеца, през юли 1942 година, ще започне светкавичният ни удар срещу фашистите. Но това ще е само началото, другари, трамплин за унищожаването на капитализма в Европа и за победата на комунизма под ръководството на Съветския съюз!
Управляващите капиталистически кръгове във всички страни на Европа ще бъдат отслабени в резултат на разрушителната война, която водят помежду си, и няма да са в състояние да спрат победоносния ход на социализма в цяла Европа и в света. Наш почетен дълг е да освободим народите на планетата!“
Меткалф четеше с изумление, което се смесваше с все повече гняв. Беше истинска лудост, но едновременно с това гениално. Беше измислица, всичко беше скалъпено, но звучеше напълно достоверно.
Същевременно представляваше още едно доказателство, ако въобще се нуждаеше от това, за измамата на Корки. Той мамеше не само Хитлер, но и Меткалф. Тези документи рисуват картина, каза му Корки.
Какъв вид картина?
Картина на мечка, Стивън. Но малко мече, което няма нокти.
Корки го излъга за естеството на документите, както го излъга за истинската причина, поради която го пращаше в Москва. Старият шпионин му каза, че задачата му е да прецени дали Фон Шюслер е податлив на вербуване, а се оказа, че мисията му е доста по-различна: да използва Лана за предаване на фалшивите документи. После Корки го излъга нагло още веднъж, прикривайки истинския замисъл на операция „ВОЛФСФАЛЕ“. Документите въобще не рисуваха малко мече без нокти. Те показваха бързо превъоръжаващата се сила, която планираше масиран таен удар срещу нацистка Германия.
Две партиди перфектно подправени документи, предадени чрез дъщерята на генерал от Червената армия на амбициозен нацистки дипломат. Всичко това щеше да подтикне Германия да нападне Съветския съюз — нападение, което със сигурност щеше да ознаменува края на нацистка Германия.
Възмущението на Меткалф бързо отстъпи място на безпокойството: ако Лана прочетеше тия документи, нямаше ли да разбере, че той постъпва нечестно с нея? Тя си мислеше, че предава документи, които ще уверят германците в желанието на Русия за мир. Те обаче показваха точно обратното. Съдържаха доказателства, че Москва възнамерява да атакува първа Германия.
Какво ли щеше да направи, ако разбере? Ако ги прочетеше? Дали щеше да откаже да ги предаде на Фон Шюслер?