— Имам нужда от помощ.
Това означаваше фалшиви документи, визи. Документация, която само Корки може да достави.
— Очевидно. Добрият Господ се е погрижил, но иска да се размърдаш. Като вчера. Разбра ли?
— Разбрах.
Начинът, по който Хилиард нарече Коркоран, в друго време щеше да е забавен. Но не и в този момент.
— Що се отнася до мен, умирам за едно сациви. След около половин час.
След това Хилиард затвори.
Меткалф изскочи от телефонната будка.
Цигуларят видя дребния, оплешивяващ очилат мъж да излиза от главния вход на американското посолство. Знаеше, че той е дребен чиновник в посолството, трети секретар. Беше също според сведенията, които му достави Абверът, агент на американското разузнаване.
Докато го следваше, полъх на вятъра донесе до ноздрите му ухание на „Барбасол“. Американецът се беше обръснал току-що, използвайки американската марка бръснарски крем.
Да. Този мъж щеше да го отведе до мишената. Беше сигурен в това.
Пистолетът тежеше в палтото на Амос Хилиард. Той не беше свикнал да носи оръжие и тежината му пречеше. Освен това мразеше това, което му се налагаше да направи. Но нямаше начин. Корки беше непреклонен. Шифрованото съобщение беше недвусмислено.
Меткалф е риск за задачата, следователно опасен за свободния свят. Тъжна необходимост е, но трябва да се елиминира.
Младият агент беше изпълнил онова, което му възложиха. Но го разкриха. В Москва гъмжеше от шибани агенти на НКВД и ГРУ, които всеки момент можеха да го пипнат и щяха да го направят. Единственият въпрос беше кога. Корки нямаше да успее да измъкне Меткалф навреме. А след като го пипнеха, щяха да го разпитват, както само руснаците могат. Меткалф щеше да се огъне, в това нямаше съмнение. Цялата операция щеше да бъде разкрита, а Корки не можеше — нямаше — да позволи да се случи. Залогът беше твърде голям. Не можеше да се рискува само заради един човешки живот.
Хилиард се питаше в моменти като този дали наистина го бива за тая работа. Това бяха най-неприятните моменти от задълженията му. Той донякъде харесваше Меткалф, но не това бе главното. Знаеше, че Меткалф е един от най-добрите агенти. Младежът не беше предател. Но Корки издаде заповедта и Хилиард нямаше избор. Трябваше да я изпълни.
Меткалф пристигна в ресторант „Арагви“ седем минути по-рано от уговореното. „След около половин час“ означаваше точно трийсет минути. Хилиард беше точен като часовник. Обичайната опашка, която се виеше пред ресторанта, я нямаше, тъй като не беше време за вечеря. Това улесняваше Меткалф да наблюдава кой влиза и кой излиза. Докато оглеждаше главния и страничните входове на ресторанта от своя наблюдателен пункт върху стъпалата на Централната поща на улица „Горки“, той се сети, че обеща на Тед Бишъп да му звънне и да определи място за среща. Но това можеше да почака. Болката в рамото му намаля, макар че все още чувстваше пулсирането на малък кръвоносен съд.
Амос Хилиард влезе в „Арагви“ откъм задните стълби, където знаеше, че няма да го забележат, и мина по тъмния коридор към мъжката тоалетна.
Неприятно се изненада да открие, че вътре имаше някой. Някакъв мъж стоеше пред мивката и си миеше ръцете със сапун и вода. Е, няма значение. Хилиард можеше да почака. След като мъжът излезе, щеше да извади своя „Смит и Уестън“ и да сложи заглушителя към специално модифицираната за целта цев. Щеше да провери още веднъж дали е заредил.
Меткалф щеше да пристигне, очаквайки да получи фалшиви документи и инструкции как да се измъкне от Русия. Последното, което би очаквал, е Хилиард да извади револвер и да го застреля в главата.
Хилиард мразеше да прави неща от тоя род, но наистина нямаше избор.
Поколеба се, наблюдавайки как мъжът продължава да си мие ръцете със забележително старание, постигайки пяна, каквато беше невъзможно да се получи със скапаните съветски сапуни.
Имаше неприятното чувство, че е виждал този мъж с безизразно лице, аристократични черти и дълги, деликатни пръсти. Опита се да си спомни дали не го бе виждал наскоро. Съвсем скоро. Възможно ли бе? Не. Явно беше от нервите му.
В този миг мъжът вдигна поглед от мивката. Очите им се срещнаха и Амос Хилиард усети внезапно как се смразява.
Точно минута преди уговорения час за срещата Меткалф прекоси улица „Горки“ и закрачи към служебния вход на ресторанта. Естествено го държаха отключен, като се имаше предвид, че непрекъснато зареждаха с хранителни продукти и други доставки. Влезе незабелязано, прекоси безлюдния ресторант и стигна до мъжката тоалетна, където се видяха с Хилиард само преди няколко дни.