Тялото на русия мъж се отпусна, ръцете му паднаха на пода, а бялото на очите му се показа. Беше изпаднал в безсъзнание, но докога?
Глъчката ставаше все по-висока. Към него се носеха някакви мъже, членове на екипа, тичаха с всичка сила, за да заловят нарушителя. Меткалф скочи на крака, но беше заобиколен.
Втурна се вдясно към метална стълба и започна да се изкачва по нея. Тя водеше към мост, изграден от метални подпори и дървени плоскости. Мостът водеше право към сцената. Когато стигна до него, вдигна нагоре стълбата, за да попречи на мъжете да го последват. Затича по моста и за първи път видя какво се бе случило, след като отряза въжето и освободи тежестите. Сега му стана ясно защо музиката спря. В театъра се носеше олелия от паникьосани гласове. На сцената се бе спуснала тежката черна противопожарна завеса, която отряза видимостта към представлението без предупреждение. Публиката беше решила, че някъде в театъра е избухнал пожар и повечето от хората се опитваха да се измъкнат навън.
Мостът водеше до друг тесен пасаж. Меткалф затича по него, докато накрая стигна до дървена платформа. Виковете откъм театъра ставаха все по-силни, по-уплашени, докато членовете на екипа се опитваха да заловят нарушителя в бяла лекарска престилка, който бе спуснал завесата по средата на „Лебедово езеро“. Меткалф мина по платформата и изведнъж се озова в пълен мрак. Продължи пътя си, опипвайки наоколо. Приличаше на тесен тунел с нисък таван. Гласовете и виковете откъм сцената заглъхнаха. Той вървеше, препъвайки се и прикривайки с ръце лицето си, за да го предпази от евентуални невидими препятствия.
Тясна ивичка светлина на пода му подсказа, че отпред има друга врата. Меткалф спря, опипа рамката, после бравата на тежката дървена врата. Завъртя топката и отвори. Намери се в слабо осветен коридор, който му се стори познат. Да! Спомни си го от последния път, когато дойде да търси Лана. Беше минавал по този коридор. Поспря да миг, за да се ориентира, после смени посоката и свърна зад ъгъла, преди да стигне до коридора с гримьорните. На третата врата имаше табелка БАРАНОВА С. М. Вратата беше леко открехната.
Втурна се към нея, но чу отвътре гласове. Тя беше там! Облечена в лебедовия си костюм, с шапчицата от пера върху косата й. Разговаряше с млад мъж с розови бузи.
— Няма нищо — успокояваше мъжът прима балерината. — Фалшива тревога. Повреда в съоръженията зад сцената, както изглежда.
Тя вдигна очи и се облещи.
— Стива! — извика Лана. — Какво правиш…
— Бързо, Лана. Чуй ме!
Той изгледа асистента, после вдигна въпросително очи към Лана.
— Всичко е наред, Стива. Това е Иля, мой приятел. Онзи, който ме предупреди.
— Не, съжалявам, Лана. Трябва да поговорим насаме.
Той посочи към вратата, Иля кимна смутено и излезе от гримьорната.
Тя се втурна към Меткалф и го прегърна. Сценичният й грим беше плътен, очите й бяха очертани с черна линия, която подчертаваше красотата й.
— Какво правиш тук? Облечен, както виждам, като лекар. Не бива да идваш тук. Стива, какво става?
— Лана, стана много опасно. Трябва да се измъкна от страната и искам да дойдеш с мен.
— Какво? Какви ги говориш?
Той й разказа набързо за Тед Бишъп, за агента от НКВД, който го бе проследил до явката.
— Направили са връзка. Знаят за мен. Видели са ме да измъквам документите. Знаят за отношенията ни. Никак не е трудно да съберат две и две. Не мога да позволя това. Няма да го позволя!
— Стива — викна Лана. — Тук навсякъде дебнат опасности. Аз сама взех решение да направя това, което направих, а не защото ти си ме принудил. Дълбоко вярвам, че причината е благородна, че ще донесе добри резултати за родината ми и за баща ми. Не, няма да тръгна с теб, разбираш ли? А сега трябва да изчезваш от тук.
— Няма да си тръгна без теб.
Лана го погледна уплашена.
— Не, Стива, не мога да напусна Русия.
— За теб тук е опасно.
— Аз не живея тук, защото е безопасно. Това е моят дом. Моята кръв.
— Лана…
— Не, Стива!
Беше безсмислено да се спори с нея, беше вбесяващо! Меткалф съблече бялата лекарска престилка и заедно със стетоскопа я мушна в празната черна докторска чанта.
— Щом не искаш да дойдеш с мен, ми помогни да се измъкна незабелязано. Страхувам се, че твърде много хора видяха лицето ми. В момента ме издирват. Всеки момент ще Дойдат тук.
— Чакай — каза тя.
Лана отвори вратата и излезе в коридора. Меткалф я чу да разговаря с някого. Върна се след минутка.
— Иля ще ти помогне.
— Имаш ли му доверие?