— Не, г-н Меткалф. Няма никаква грешка. Обмислили сме и всички… „последствия“, както ги нарекохте. Ние сме толерантна нация, но не търпим шпионска дейност срещу страната си.
— Да — каза спокойно Меткалф. — „Шпионска дейност“ явно е обвинението, което отправяте срещу всеки посетител, когото сметнете за неудобен, така ли е? Някой в Комисариата на външната търговия не е харесал условията на сделката, сключена със семейната ми фирма, предполагам.
— Не, сър. Моля, не ми губете времето с извъртания — предупреди руснакът и посочи с пръст купчината папки върху бюрото си. — Виждате ли всичките тия дела, по които съм главен следовател. Както разбирате, имам много работа и времето не ми достига. Така че нека говорим по същество, г-н Меткалф — той се върна до бюрото си, измъкна лист хартия и я подаде на Меткалф. Следователят миришеше на тютюн за лула и пот. — Вашето признание, г-н Меткалф. Под пишете и да приключваме.
Меткалф погледна листа и забеляза, че е празен. После се усмихна иронично.
— Подпишете в дъното на листа, г-н Меткалф. Ние ще попълним подробностите по-късно.
Меткалф продължаваше да се усмихва.
— Изглеждате ми интелигентен човек, г-н Рубашов. Не грубиян, като онзи, който е взел глупавото решение да бъде арестуван известен американски индустриалец, чието семейство има приятелски връзки с Белия дом. Не човек, който би поел риска за дипломатически инцидент с непредвидими последици.
— Вашите мили думи стоплят сърцето ми — каза следователят и се облегна на стола зад бюрото. — Но дипломацията не е моя грижа. Не влиза в служебните ми задължения. Работата ми е да разследвам престъпления, да взимам решения за присъдата и да следя за нейното изпълнение. Знаем много повече за вас, отколкото си представяте. Наши агенти следят действията ви, откакто сте в Москва — Рубашов повдигна дебела папка. — Много, много подробности. И това не са действия на човек, който е дошъл с намерения да прави бизнес.
Меткалф наведе глава и повдигна едната си вежда.
— Аз съм мъж, г-н Рубашов. И не съм имунизиран срещу чара на вашите руски момичета.
— Както ви споменах вече, г-н Меткалф, моля, не ми губете времето. Вашите влизания и излизания от Москва ме интригуват. Вие, изглежда, лесно се оправяте тук и действате в широк периметър.
— Познавам добре града.
— Засекли са ви да взимате някакви документи на улица „Пушкинская“. Отричате ли?
— Да взимам документи?
— Имаме снимки, г-н Меткалф.
Снимки на какво? — зачуди се той. Как измъква пакета иззад радиатора? Или как го пъха в джоба на палтото си? Тъй като не знаеше какво точно са видели, не беше в състояние да прецени до каква степен да си признае.
— Любопитен съм да видя тези снимки.
— И това ще стане.
— Аз също по цял ден се занимавам с документи. Това е същността на работата ми.
— Разбирам. А обичайно ли е за вас да бягате, когато ви доближат агенти на НКВД?
— Мисля, че всеки би побягнал, когато види агент на НКВД да приближава към него, вие как смятате? Не е ли това репутацията, с която толкова много се гордеете — да всявате страх в сърцата на невинните хора?
— Да — отговори руснакът и се изкиска, — но още повече това важи за виновните. — Леката усмивка изчезна от физиономията му. — Предполагам сте наясно, че е престъпление в Москва цивилен да носи оръжие.
— Нося пистолет за самозащита — каза Меткалф и вдигна Рамене. — Тук има доста много криминални елементи, доколкото знам. А ние, богатите чужди бизнесмени, сме лесна плячка.
— Това не е обикновен случай, г-н Меткалф. Само за това нарушение можете да лежите до живот в затвора. И повярвайте ми, няма да ви е приятно да прекарате живота си в съветски затвор. — Той се обърна и погледна към портретите на Сталин, Ленин и Дзержински, сякаш търсеше вдъхновение от тях. Без да се обръща, каза: — Г-н Меткалф, в тази организация работят хора — много по-висшестоящи от мен мъже, — които биха искали да бъдете екзекутиран. Разполагаме с предостатъчно доказателства за шпионската ви дейност. Спокойно можем да ви изпратим в гулаг до края на живота ви.
— Не знаех, че се нуждаете от доказателства, за да заточавате там хората.
Рубашов се вторачи в него с увеличените от очилата очи.
— Страхувате ли се от смъртта, г-н Меткалф?
— Да — отвърна Меткалф. — Но ако живеех в Москва, вероятно нямаше да ме е страх. Всъщност, щом разполагате с всичките тия доказателства, защо си губите времето да ме разпитвате?
— Защото искам да ви дам възможност. Да сключим сделка, така да се каже.
— Сделка.
— Да, г-н Меткалф. Ако ми предоставите информацията, която ме интересува — потвърждение за най-различни подробности около организацията, за която работите, целите, имената и прочие, — е, може и да се качите на следващия влак към къщи.